Още един прекрасен мит
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Още един прекрасен мит». Краткое содержание книги:
Подпрени върху стената на един магазин, внимателно ни наблюдаваха към дузина от най-грозните и най-противни образи, които някога съм виждал.
— С тях ли? Искам да кажа, с всичките ли?
— Ъхъ! — потвърди младата дама, като се гушна в гърдите ми.
— Защо? — удивих се.
— Може би не трябва да ти го съобщавам — усмихна се тя, — но заради мен.
Само туй, че ме беше стиснала здраво, ми попречи да я отблъсна и да се освободя от нея.
— Как така? Защо заради теб?
— Ами те са една ужасно алчна банда. Смятат тъй или иначе да изкарат малко пари от тази среща. В обичайния случай ти щеше да дадеш мангизите на мен, а аз щях да им отпусна техния дял. В слабовероятния случай това да не свърши работа, те щяха да се престорят, че защитават моята чест, и да ги извадят от тебе.
— Чакай, ти не разбираш! Аз не нося никакви пари.
— Знам, господинчо. Точно затуй ще се биеш, чактисваш ли?
— Като си била наясно, тогава що…
— О-оо, когато те спрях в началото, не знаех. Открих го едва сега, докато те претърсвах.
— Претърсила си ме?
— Я стига, хубавецо. Можеш да опипаш някой човек не само с ръцете си — и тя ми намигна.
— Добре де, защо не им кажеш, че в момента съм без пукната пара?
— Няма да ми повярват. Единственият начин да се убедят е да те пребарат собственоръчно.
— Ако това ще ги убеди, бих ги оставил да го сторят.
— Не мисля, че ще е разумно — ухили се непознатата и погали с длан лицето ми. — Едно от нещата, което ще проверят, е дали не си погълнал парите си.
— Ох! Разбирам какво имаш предвид. Но аз не мога да се бия. Нямам никакви оръжия.
— Имаш онзи малък инструмент под ризата си отзад на кръста — изтъкна тя.
Бях забравил моя нож за дране. Ето че започнах да вярвам в нейната техника за претърсване без ръце.
— Ама виж, аз никога до днес не съм се бил.
— Е, мисля, че сега ще трябва да се научиш.
— Слушай, впрочем защо ми казваш всичко това?
Зеленокосото момиче сви рамене:
— Знам ли… Харесва ми как действаш. Първо, точно затова те избрах. После, чувствам се малко виновна, загдето те забърках в тази каша.
— Ще ми помогнеш ли?
— Не се усещам чак толкоз виновна, но бих могла да направя още нещо за теб.
И девойката взе да ме придърпва към себе си.
— Госпожице, чакай! — запротестирах аз. — Така няма ли…
— Отпусни се, хубавецо — измърка тя. — Както е тръгнало, ще те натупат, понеже си опетнил честта ми. Спокойно можеш заедно с горчилката да получиш мъничко от сладкото.
Преди да успея да продължа с протеста си, момичето ме целуна. Целуна ме — дълго и топло, и наистина сладко.
Никой по-рано не беше го правил освен майка ми. Това се оказа по-различно! Сбиването, драконът, Аахз, всичко изчезна от моя ум. Аз се загубих в чудото на този вълшебен миг.
— Хей!
Една груба ръка се стовари върху рамото ми и ни раздели.
— Безпокои ли ви тоя негодник, лейди?
Личността на другия край на мръсната лапа не беше по-висока от мен, но бе два пъти по-широка, а от устата й стърчаха къси криви бивни. Неговите помощници бяха застанали ветрилообразно наоколо и твърде успешно ме притискаха към купчината тор.
Погледнах девойчето със зелените коси. То скърши рамене, сетне се дръпна встрани.
Изглежда, щях да се бия с всички тях. Аз и драконът. Страхотно.
Сетих се за моето ножче за дране. Не бе кой знае какво, обаче нямах нищо друго. Колкото по-небрежно можех, извих назад ръка и подръпнах ризата си, опитвайки се да я повдигна, за да докопам сечивото. Ножът бързо падна в панталона ми.
Групата отрепки тръгна напред.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:
Ако изборът на съюзници е добре обмислен, може да се гарантира победата при всеки конфликт.