Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— Заведете ме горе!
Тя седна на леглото грациозно, но колебливо. Питър хвана ръката й, притегли я към себе си. Усещаше влагата на сълзите й. Тя се притисна силно към него и Питър изживя най-странното си сексуално общуване с жена — в следващите минути той, смутен, объркан, недръзващ да поиска обяснение, любеше в същност едно тяло, податливо, но и абсолютно отчуждено. Като че беше мъртво.
Когато всичко свърши и той се отдръпна от нея, погледът, който й отправи, съдържаше не само учудване, а и съчувствие. Вратът й беше като скършен, лицето — зарито във възглавницата. Изпод спуснатите й клепачи се ронеха сълзи. Разтърсваха я сдържани ридания.
Той протегна ръка и докосна косата й. Тя потрепера и зарови лице още по-дълбоко във възглавницата. Гласът й прозвуча напрегнато:
— Лошо ми е. Ще повърна.
— Няма нищо. Искаш ли чаша вода?
— Не. — Тя извърна към него размазаното си от сълзи лице. Без да отваря очи, закрещя и гласът й изпълни стаята:
— Сега поне можете да им кажете! Сега можете да им разкажете!
— От коняка е — прошепна той. Това бе всичко, което му хрумна да промълви.
12
Чансълър чу първо птиците. Отвори очи и прикова поглед в прозорчето на тавана, вградено между тежките греди на спалнята му. Светлината се процеждаше между високите дървета.
Беше в къщи. Сякаш не се бе връщал от години. А тази сутрин бе необичайна. Първата сутрин в живота му, когато искаше да работи в собствения си дом.
Стана, облече халата и слезе долу. Всичко бе, както го бе оставил, само че по-подредено. Зарадва се, че запази мебелите на предишния собственик. Те бяха удобни, по тях имаше много дърво и създаваха особен уют.
Прекоси стаята към вратата за кухнята. Тя бе безупречна, всичко бе в съвършен ред. Изпита признателност към мисис Олкът — суровата външно, но приветлива икономка, която бе наследил заедно с къщата.
Запари си кафе и го отнесе в кабинета си. Това бе кабинетът на предишния собственик — стая в западната част на къщата с огромни прозорци с изглед към градината, цялата в лека дъбова ламперия.
Кашоните с документацията от Нюрнбергския процес бяха внимателно складирани в ъгъла до вратата до ксерокопирната му машина. Сигурен бе, че не ги бе оставил в този вид; бе ги разгръщал напосоки, разхвърляйки листа по пода. Почуди се кой си бе дал труда да ги подреди и опакова отново. Пак се сети за мисис Олкът. А може би Джош и Тони са се отбили насам, мъчейки се да възстановят още една страна от живота му?
Кашоните щяха да останат в ъгъла. Книгата за Нюрнберг можеше да почака. Сега му предстоеше друго. Отиде до продълговатата маса под най-крайния прозорец. Всичките му необходими принадлежности бяха тук. Два жълти бележника вдясно от телефона, подостреният молив в металната чаша. Пренесе ги до голямата маса за кафе пред коженото канапе и се настани. Започна без колебание. Мислите му се лееха бързо.
„За Антъни Морган, редактор
В пролога известна фигура от военните среди — приятен човек — се връща от обиколка из Югозападна Азия. Възнамерява открито да провокира Пентагона, представяйки доказателства за прекомерно раздути доклади за несъществуващи военни успехи, както и доказателства за некомпетентност и корупция сред най-висши командни среди. Жестоки кръвопролития настъпват в резултат на непригодността и измамите в Сайгон. Неколцина от колегите му, които са в течение на намеренията му, го съветват да се откаже, твърдейки, че е избрал пагубен момент. Той отвръща, че е пагубен начинът, по който се води войната.
При военния пристига непознат, който му предава някакво съобщение, отнасящо се до събитие в неговия живот от преди много години. Събитие, резултат на временно разстройство, изключителен стрес, но все пак за действие с неблагопристоен, дори непривичен характер, чието разкритие би дискредитирало военния, би разрушило репутацията и кариерата му, тези на жена му и на цялата фамилия.
Безсилието и отчаянието на военния достигат връхната си точка, когато от Сайгон пристига доклад за най-огромните човешки загуба от месеци насам. Моментът на решението настъпва. Разкъсван от угризения, в крайна сметка той се подчинява на повелята на непознатия.
Изважда папка документи от чантата си с разобличителните сведения, набрани от Югозападна Азия, смачква ги и ги изгаря в камината.
Промяна на сцената. Виждаме как непознатият влиза през грамадните сводести врати на ФБР. Влиза в кабинета си и изважда папката с досиета на военния. Затваря я в чекмеджето и заключва. В средата на чекмеджето се вижда табела: