Допустим риск
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Допустим риск». Краткое содержание книги:
— Било, каквото било! Не се ядосвай, няма смисъл.
Ким внезапно се извърна към него.
— Снощи ми хрумна нещо — подхвана тя. — Не искаш ли на първи септември да дойдеш да живееш с мен тук?
Едуард я погледна изумен и изпелтечи:
— М-много… щедро от твоя страна.
— Според мен ще бъде чудесно — изчурулика развълнувано младата жена. — Има предостатъчно място, пък и бездруго трябва да си търсиш ново жилище. Какво ще кажеш?
— Благодаря ти — смутолеви Едуард. — И аз не знам какво да кажа. Нека го обсъдим.
— Какво толкова има да обсъждаме? — изненада се Ким.
Не беше очаквала да и откаже. Продължаваше да и праща всеки ден цветя.
— Притеснявам се, че ме каниш, преди да си помислила добре — обясни Едуард.
— Сигурно се опасявам да не размислиш и тогава вече няма да знаеш как да се отметнеш.
— Заради това ли се колебаеш? — попита младата жена. Вдигна се на пръсти и го прегърна. — Добре де. Ще го обсъдим. Но аз няма да размисля.
По-късно, когато се умориха да оглеждат ремонтираните помещения, тя го попита дали не иска да я придружи до замъка и да прехвърли заедно с нея семейния архив.
— Амбицирана съм да открия какво точно е било доказателството, използвано срещу Елизабет — обясни тя. — Ще ми помогнеш ли?
— На драго сърце.
Щом влязоха в замъка, Ким предложи този път да започнат с тавана. Първоначално Едуард преливаше от ентусиазъм, но щом се качиха горе, горещината ги заля като в пещ. Отвориха капандурите, но пак си остана задушно. Тридесетина минути по-късно Едуард вече въздишаше отегчено и триеше потта от челото си.
— Май не ти е особено приятно — попита Ким.
Той беше пренесъл едно от чекмеджетата при капандурата, но вместо да преглежда документите в него, се беше вторачил в прозореца.
— Честно казано, умът ми е другаде — отвърна Едуард — погълнат съм от новите алкалоиди. Не ме свърта да се върна в лабораторията и отново да се заема с тях.
— Защо тогава не се прибираш в Бостън и не си вършиш работата? — предложи младата жена. — Аз ще хвана влака.
— Наистина ще си вървя. Но нека аз се прибера с влака.
След кратък спор Едуард се наложи, защото Ким нямаше как да се придвижи по-късно до гарата. Отидоха при къщата и се качиха в колата. По средата на пътя Ким изведнъж се сети за главата на Елизабет на задната седалка.
— Не се притеснявай — успокои я Едуард. — Ще я взема.
— Във влака ли? — стъписа се Ким.
— Какво толкова има? — отвърна той. — Нали е в кутия!
— Но да я върнеш незабавно! — напомни му Ким. — Ще запълнят изкопа веднага след като прокарат тръбите.
— Ще приключа много бързо с нея — увери я ученият. — Дано само се е запазило нещо, от което да взема проби. Ако не е останало нищо, ще опитам черния дроб.
— И дума да не става! Няма да припарваш повече до ковчега. Само ще върнеш главата, и край! — настоя Ким. — Особено при положение, че и баща ми се навърта наоколо. Явно поддържа връзка със строителния предприемач.
Остави го при стълбището, което водеше надолу към гарата. Едуард взе от задната седалка кутията от водопроводни кранове.
— Искаш ли да вечеряме заедно? — попита той.
— Няма да стане — отказа Ким. — Ще се прибера късно, а утре съм рано на работа.
— Но ще се чуем поне по телефона, нали?
Младата жена се усмихна.
Колкото и приятно да му беше с Ким, Едуард бе доволен, че се е върнал в лабораторията. Зарадва се най-вече на Елинор, която не бе очаквал да завари там.
Първото, което направи Елинор, бе да покаже на Едуард резултатите от маса-спектрометрията. Вече беше сигурна, че става дума за три нови алкалоида. След телефонния разговор с Едуард сутринта Елинор се бе заела да проучи резултатите — беше изключено алкалоидите да са производни на познати съединения.
— Има ли още склеротии? — поинтересува се Едуард.
— Малко — отвърна жената. — Кевин Скрантън обеща да прати още, но каза, че не знае кога. Не исках да жертвам склеротиите, с които разполагаме, докато не говоря с теб. Как смяташ да отделим алкалоидите? С органични разтворители ли?
— Ще използваме капилярна електрофореза. Ако се наложи, ще приложим мицеларна електрокинетична капилярна хроматография.
— Да приготвя ли груба проба, както за масовата спектрометрия? — попита Елинор.
— Не. Ще получим екстракт от алкалоидите с дестилирана вода, а за утайката ще използваме слаба киселина. Така постъпих в биологическата лаборатория и стана. Ще получим по-чисти проби, което ще ни улесни в анализа.
Елинор понечи да се върне на работното си място, но Едуард я сграбчи за ръката.
— Преди да се заемеш с алкалоидите, искам от теб да направиш нещо друго — рече и той. Без всякакви предисловия отвори кутията от водопроводни кранове и вдигна мумифицираната глава.