Основи на безвластието

И какво чудно може да има в тези факти? Марксистите никога не са вземали присърце интересите на работническата класа, нито са гледали сериозно на средствата на пряка борба. Всяко средство за борба отговаря на определена идеология. Стачката е типично анархистическо средство за борба. На марксистите и политиците това средство не допада, техният логичен път на борба е парламентаризмът. Всеки инструмент си иска майстора. Стачката не е за хора, очакващи меки места в парламента, тъй като тя често води до барикади и в резултат - до затворнически килии. Разстрелването на Франциско Ферер в Испания бе както заради "Модерното училище", така и за страшните стачни движения в началото на този век, на които той се смиташе интелектуален подбудител. По това време марксистите наричаха на подбив генералната стачка "генерална глупост", самодоволни от своята "духовитост". Оттогава много вода изтече и фактите са позабравени.

Бойкотът, саботажът, стачката и генералната стачка, макар че като форми на пряко действие намират приложение повече или по-малко във всички плоскости на социалната борба, те остават все пак типични средства на икономическата борба. Тяхното успешно приложение в края на миналия и в началото на настоящия век породи известно увлечение в синдикалните и анархосиндикални борби, където страстите и чувствата понякога вземат връх, и където търсенето на нови пътища и форми е обнадеждаващ процес. Така се стигна до прекалено надуване на значението на икономиката в човешкото общество и свеждането на социалната борба до чисто стопанско явление. Така средствата на икономическата борба се представиха едва ли не като единствени в стремежа на трудещите се към социално преустройство. Нещо повече, някои от тях дотолкова се идеализираха, че създадоха у мнозина една повърхностна представа за този сложен и труден процес, който се нарича коренно обществено преобразование. Те го сведоха до автоматизма на неизбежното обществено развитие и му придадоха оптимистичната украса на един голям празник. Генералната стачка например по ефикасност и всеобхватност придоби в съзнанието на тези хора такава мощност, че днешното гнило общество, в процеса на една генерална стачка би трябвало да замре като часовник със скъсана пружина, а новото общество да се роди почти автоматически. Производството е парализирано, целият транспорт е спрян, размяната е невъзможна, капиталистите и властниците са обезсилени, че дори и тяхната въоръжена отбрана става неефикасна. Самата революция е почти мирно явление, толкова голяма е мощта на икономическата акция, че противникът е унищожен почти без да е нужно пушка да пукне. Остава само работниците да вземат в свои ръце целия стопански апарат, а оттам и всички други обществени функции, тъй като целият живот зависи от функционирането на икономиката.