Тайнственото око
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственото око». Краткое содержание книги:
През 1907 излиза романът „Арсен Люпен, джентълменът крадец чрез взлом“. С него е внесена новост в още неукрепналия жанр: поставено е началото на трилъра. В най-общи рамки трилърът може да се определи като произведение, чийто отличителен белег е напрегнатата фабула, свързана с едно или няколко престъпления, но необусловена от загадка. Епопеята на Арсен Люпен обхваща двадесетина романа.
По време на Втората световна война седемдесет и шест годишният писател напуска Париж и при едно посещение на сина си настива в неотопления влак и умира на 6 ноември 1941 година в Перпинян, вече като член на Френската академия.
Настоящето издание „Тайнственото око“ е всъщност „Стъклената запушалка“ — един от върховете на създаденото от Морис Льоблан.
„ТРЕНЕВ & ТРЕНЕВ“
Събота. Сан Ремо. Перонът на гарата. За десет франка вземам каскета на портиера от Амбасадор палас. Тримата господа пристигат. Срещаме се. От страна на една пътничка, съобщавам им, госпожата се казва Мерж, съобщавам им, „че отиват в Генуа, хотел Континентал“. Колебание от страна на тези трима господа. Господин Никол иска да слезе. Задържат го. Влакът заминава. Добър път, господа! След един час се качвам на влака за Франция и се спирам в Ница, където чакам нови заповеди.
Яков затвори бележника си и приключи:
— Това е всичко. Днешният ден ще бъде записан довечера.
— Вие можете да го запишете още отсега, господин Яков. „Пладне. Господин Добрек ме изпраща в бюрото за запазване на спални вагони. Задържам две места за Париж, за влака в два часа и четиридесет и осем минути и веднага ги изпращам на господин Добрек. После вземам влака в дванадесет часа и петдесет и осем минути за Вентимил, гранична гара, и целия ден прекарвам на гарата, следейки всички пътници, които пристигат във Франция. Ако господин Никол, Гроняр и Льобалу пожелаят да напуснат Италия и да се върнат през Ница в Париж, имам заповед да телефонирам в полицейската префектура, че господин Арсен Люпен и двама от съучастниците му се намират във влак номер X…“
Като продължаваше да говори, Добрек отведе Яков до вратата, затвори я след него, завъртя ключа и като се приближи до Кларис, каза:
— Сега слушай, Кларис…
Тя не възрази. Какво можеше да направи срещу един тъй могъщ, тъй изобретателен противник, който можеше всичко да предвиди до най-малките подробности и който така свободно играеше със своите противници? Можеше ли да се надява на намесата на Люпен сега, когато той скиташе из Италия, преследвайки призраци?
Най-после Кларис разбра защо трите телеграми, изпратени от нея до хотел Франклин, бяха останали без отговор. Добрек постоянно беше край нея, в сянката й. Той бдеше, изолираше я, отделяше я от нейните съратници и другари, беше я отвеждал малко по малко — победена и пленница, между четирите стени на тази стая.
Тя разбра докрай цялата своя слабост. Беше във властта на това чудовище. Трябваше да мълчи и да се подчинява.
Добрек повтори със злобна радост:
— Слушай, Кларис. Ти трябва непременно да ме изслушаш. Сега е обед, а в два часа и четиридесет и осем минути тръгва последният влак, чуваш ли, последният влак, който може да ме откара в Париж утре, понеделник, тъкмо навреме, за да спася сина ти. Значи, в два часа и четиридесет и осем минути аз трябва да тръгна. Да замина ли?
— Да.
— Нашите места в спалния вагон са вече поръчани. Ще ме придружиш ли?
— Да.
— Знаеш ли условията за намесата ми за спасяването на твоя син?
— Да.
— Приемаш ли ги?
— Да.
— Ще станеш ли моя жена?
— Да.
О, тези ужасни отговори! Нещастната жена ги даваше в състояние на пълно вцепенение, отказвайки се дори да разбере с какво се обвързваше. Нека най-напред замине, нека освободи Жилбер от кървавата машина, видът да която я преследваше ден и нощ… А после, мек, става, каквото ще…
Добрек се изсмя високо:
— О, нещастнице, колко бързо отговаряш… Ти си готова всичко да обещаеш, нали? Най-главното е да се спаси Жилбер, а? А после, когато наивният Добрек предложи годежния си пръстен, ку-ку, ще се подиграят с него. Хайде, стига празни приказки. Стига обещания, които няма да се изпълнят… Да преминем на дело.
Като седна съвсем близо до нея, Добрек ясно произнесе:
— Ето какво предлагам аз — какво трябва да стане, каквото ще стане… Аз ще поискам, или по-точно, ще изискам не помилването на Жилбер, а отлагане, отлага не на смъртната присъда с три-четири седмици. Те ще намерят начин, ще измислят някакъв предлог, това не ме интересува. А когато госпожа Мерж стане госпожа Добрек, едва тогава ще изискам помилване, тоест, замяна на смъртното наказание с друго. Бъди спокойна, ще направя това.
— Приемам… приемам — промърмори Кларис.
Добрек се засмя отново.
— Да, ти приемаш, защото това ще стане след един месец… През това време смяташ да намериш някаква помощ… Господин Арсен Люпен…
— Кълна се в главата на сина си…
— Главата на сина ти!… Но, гълъбице моя, ти се измъчваш, за да не падне…
— О, да — прошепна тя, като потръпна, — с радост бих продала душата си!
Той се притисна до нея и тихо изрече:
— Кларис, аз не ти искам душата… Ето, има повече от двадесет години, откакто животът ми е изпълнен с любов към теб. Ти си единствената жена, която съм обичал… Унижавай ме… Презирай ме… Това ми е безразлично… но не ме отблъсквай… Да чакам? Да чакам още един месец?… Не, Кларис, много години чакам вече…