Здрач

Че този мълчалив индианец от признателност започна да говори много с мене, като ми обясняваше живота в гората, разказвайки ми понякога удивителните и непонятни за испанеца легенди на своя народ, които въпреки, че беше учил в училището при манастира, ги знаеше много добре. И че веднъж, когато другите изостанаха от нас на голямо разстояние, той ме попита известно ли ми е, какво ми е известно за летописа на бъдещето.

Че това странно негово изразяване аз приех за грешка и го приписах на испанския му език, който, макар и да беше добър, понякога можеше да го подведе. Ала че, когато го поправих, Хуан Начи Коком не се поправи, ами настоя на своето и шепнешком ми довери, че за тях е и изпратен нашия отряд, а съвсем не за съкровища, които може и да ги няма в храма.

Че в този момент ни догони брат Хоакин и започна да разпитва индианеца за някои треви, които беше намерил, и за свойствата им, така че нашата тайна беседа беше прекъсната.“