Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Тя замълча за миг, преструваше се, че гледа отстрани на масата как златните рибки се стрелкат из кораловите пещери на аквариума.
— Ще те попитам за последен път, Соломон. После ще си тръгна. Какво искаш?
Сервитьорът донесе студения чай. От чашата стърчаха сламка и цвете.
— Просто е — отвърна Стив. — Пусни по веригата на правителствено ниво. Кажи на шефа си да каже на щатския прокурор да каже на Пинчър да каже на Виктория да предложи на Наш извънсъдебно споразумение. Нарушаване на чужда собственост. Присъдата се приспада. Делото е приключено.
— Няма да стане.
— Добре. Тогава ще те призова в съда. Ти ще обясниш на съдебните заседатели защо моят наивен клиент трябва да иде в затвора, понеже ФБР го е подбудило да вземе участие в престъпление, което е завършило с убийство.
— Подобна публичност ще застраши разследването, което тече срещу „Хардкасъл“.
— Да не говорим за кариерата ти, агент Шепърсън.
Тримаран с шестима гуляйджии тихо се плъзна покрай ресторанта. И шестимата помахаха на клиентите вътре.
— Може и да има начин да ти помогна — рече тя след малко.
Стив зачака, искаше му се да е на някоя яхта, вместо да си разменя тук удари със Силите на злото — иначе казано, федералното правителство.
— Онази нощ имаше двама мъже, които чакаха да приберат делфините. Те работят като охрана в „Хардкасъл“.
— Запознахме се. Карат линкълн и предлагат на случайни минувачи да ги повозят.
— Клиентът ти иска ли да свидетелства срещу тях?
— Защо ти е моят клиент? Ти можеш да ги разпознаеш.
— Не и без да си разваля прикритието. Искаме да притиснем двамата и да спипаме шефовете на „Хардкасъл“ за договорна измама и рекет. Ако Наш ни сътрудничи…
— Смятай го за уредено. Къде са онези двамата?
— Не знаем, но ще ги открием.
— О, за бога! Аз съм насред процеса. Признаят ли го за виновен, ще е прекалено късно.
— По петите им сме.
— Да, както и на Осама Бен Ладен.
— Виж, Соломон. Ще направя всичко, което мога, за да помогна на Наш, но не мога да спра делото.
— А какво можеш?
— Да споделя информация.
— Слушам те.
— Държахме Гризби под наблюдение. Сандърс се отби през Делфинариума два дни преди нападението.
— Говори ли с Гризби?
— За две-три минути. На дока. Но не знаем какво са си говорили.
— Не е много, но все пак е нещо — рече Стив. — Гризби твърди, че никога не е виждал Сандърс преди нощта, в която го е убил.
— Още нещо, което не се каза — продължи агент Шепърсън — три нощи подред преди нападението Гризби извеждаше делфините в залива.
— Какво значи „извеждаше“?
— Към полунощ Гризби излизаше в канала с джет и водеше делфините до Хърикан Харбър. Оставаше ги да пренощуват и на сутринта ги връщаше през канала в парка. Едно и също всеки път.
— Защо? Защо ще прави това?
— Нямам представа — агент Шепърсън си допи студения чай от маракуя през сламката, докато не се чу сърбане. — Не изглеждаше да има някаква връзка с разследването ни на „Хардкасъл“.
— Може би няма — отвърна Стив. — Но може да се окаже, че има връзка с това защо Гризби е убил Сандърс.
35.
Двойка делфини
— Тренирал ги е — каза Боби.
— Какво по-точно искаш да кажеш? — попита Стив.
— Господин Гризби сигурно е искал Спънки и Мисти да разберат, че ако някога напуснат канала, той ще дойде да ги вземе и ще ги заведе обратно в Делфинариума.
— Възможно ли е да накара делфините да го чакат?
— Когато ти ми кажеш да те чакам някъде, аз какво правя?
— Каквото си искаш.
— Спънки и Мисти не са като мен. Те се опитват да угодят. И искат да ги нахранят.
Стив караше по „Миракъл Майл“ в „Корал Гейбълс“ и говореше по телефона. Боби си беше у дома и гледаше видеокасета с инструкции по бейзбол, с изключен звук. Трябваше да вземе душ и да се приготви за вечеря. Традиция за събота вечер. Стив винаги водеше Виктория и Боби, в който ресторант си изберат, за да отпразнуват края на седмицата. Тази вечер беше ресторант „Сейнт Мишел“ в Гейбълс.
— Гризби е знаел, че Сандърс ще дойде да отвлече делфините — каза Стив. — Затова е уволнил пазача. Затова е имал пушка. Приготвил е всичко, включително безопасно място за делфините, където да се скрият, докато престане стрелбата.
— Има логика, вуйчо Стив. Загубил е двата си най-добри делфина преди и със сигурност не е искал това да се повтори.
Стив удари спирачки и отби до бордюра.
— Повтори го пак.
— Какво да повторя? Господин Гризби е загубил два делфина преди и…