Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Погледнах към ентусиазирано разглеждащите заклинанието приятели:
— Тогава научи ме.
— Няма проблем — намигна ми Ник. — Имаме още две седмици, това е достатъчно време да го усвоиш. Довечера ще ти покажа базовите упражнения.
— Дракон да ме вземе, защо и другите третокурсници не са така нормални като теб? — възкликнах искрено. — Само се надуват, а пък Серж изцяло игнорира нашето мнение.
Ник сви рамене.
— Серж всъщност е добър човек. Просто е праволинеен и твърде упорит. С това може да се свикне… с времето.
— Но за хората… тоест вампирите, също трябва да се мисли!
— Той си има лична причина да мрази вампирите. Повярвай ми, не трябва да го виниш за отношението му към тях.
— И каква е тя? — полюбопитства Чез, откъсвайки се от изучаването на заклинанието.
— За това по-добре попитай него, въпреки че на твое място не бих го направил.
„Още една тайна — помислих си раздразнено. — Поне не съм единствения, който ги има.“
— Няма значение каква е причината — въздъхнах аз. — Тя не решава нашия проблем. В момента на срещата с Даркин искам да имам определен план на действие и поне няколко идеи за решаване проблемите на преобразуваните във вампири.
— Това ме подсети — Невил стана от масата. — Трябва да съм в квартала на друидите, там отбелязват някакъв празник, а аз участвам в подготовката. Херион много настояваше да не се допускат хора на празника, но успях да убедя местните старейшини. За първи път от съществуването на общността те решиха да направят празника отворен за представителите на други раси и ме помолиха да помогна в провеждането му. Така че по-добре да тръгвам, за да не закъснея.
— Браво, друидски празник! — възкликна Алиса. — Толкова е вълнуващо! А ние може ли да дойдем?
— Аха, мечтай си. Точно теб чакат на празника на друидите — Чез се облегна на стола и протегна тялото си. — Тежък ден беше днес. Дали да не дремна. Това ще бъде истински празник!
— Разбира се, че може. На празника ще поканят много достойни хора, в това число и вас — увери ни Невил. — Събитието е посветено на пълнолунието, така че до началото остават още няколко дни. Предайте на Наив, че довечера ще остана да нощувам там. Може да отскочи да ме види за разнообразие.
Погледнах учудено към приятеля си:
— Как така „да те види“? Нали той по цял ден е с теб в квартала на друидите.
— Нищо подобно. За последната седмица съм виждал Наив по-рядко и от вас.
Странно. От друга страна, редно е да има и личен живот. Въпреки че ми е трудно да си го представя с момиче, но знае ли човек. Може би сега седи с някаква красавица в ресторанта и споделя истории от живота на учениците в Академията. Мълчаливият Наив, да бе, как не. Не, не мога да го повярвам.
— Няма проблем, ще му предадем — обеща Чез. — И отделно добре ще си поговорим с нашето Огнено момче. Къде, подлецът му с подлец, се мотае, докато ние решаваме проблеми от световно… е, добре де, от градско ниво.
Неусетно разговорите замряха и всички започнаха да се разпръскват. Ник се върна в хотела, Невил тръгна към друидите, а ние… Не знам за Алиса и Чез, но аз се прибрах в стаята си, решавайки да не чакам завръщането на Серж и Ана. Последните два дни бяха много наситени на събития и просто умирах за сън.
Топлият душ ми помогна да отпусна мускулите си, въпреки че от водата започна да ме боли белегът. А аз си мислех, че друидът е поработил добре над възстановяването на кожата. Защо тогава толкова ме болеше?
Лягайки на леглото, опитах да се отпусна и да забравя за болката. Получи се сравнително добре. Не усетих кое дойде първо — окончателното изчезване на болката или съня. Но и със съня не се получи. Не знам колко време мина, преди да се събудя от неприятен монотонен сигнал. Отваряйки очи, видях точно под носа си табела с надпис „Вход“.
„Пак ли ти — помислих си сънено. — Какви гадост си ми приготвила сега? Бих предпочел да поспя…“
— Не ми е до теб сега — изсумтях на глас. — Остави ме да спя…
Обърнах се на другата страна, склопих очи и бързо заспах, забравяйки за всякакви табели и Коридори на съдбата. Дракон да ги вземе, здравият сън е много по-важен, отколкото разходка през смъртоносни магически капани. Разбира се, на сутринта много се ядосах на себе си, че пропуснах отлична възможност да посетя отново Коридора на съдбата. Коридорът може и дракон да го отнесе, но библиотеката… там със сигурност бих надникнал…
Събудих се и известно време се опитвах да разбера колко е часът. Вътрешният часовник любезно ме информира, че наближава време за обяд и вече съм се успал. Бързо се облякох, слязох в залата и заварих Чез и Алиса спокойно да си пият каото.