Стъклената килия
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Стъклената килия». Краткое содержание книги:
Шестнайсета глава
След няколко дни намери в пощенската кутия писмо и още преди да го отвори, нещо му подсказа, че е изпратено от Гауил. Беше в обикновен бял плик, надписан с едър и по-разкривен почерк; адресът и името на подателя липсваха. Картър забеляза едва видимото пощенско клеймо на Лонг Айлънд. Беше тръгнал да напазарува някои неща, които Хейзъл беше пропуснала, но като видя писмото, се качи обратно в апартамента, за да го прочете. То гласеше:
„Драги Фил,
Чувствам, че трябва да ти съобщя онова, което не успях при предишния ни разговор. Пропуснах да те уведомя, че хората ми наблюдават апартамента на Съливан, както наблюдаваха и предишното му жилище на Петдесет и трета улица. Навярно си чувал от жена ти за стария му апартамент, където тя отсядаше по време на посещенията си в Ню Йорк. Може би не си ме разбрал, но твърдя, че връзката й със Съливан продължи повече от четири години. Дори синът ти трябва да знае, защото днешните деца са доста будни. Останах с впечатлението, че онзи ден ме помисли за лъжец, което ме вбеси, защото аз също съм жертва на господин Дейвид Съливан и бях принуден да понеса несправедливите му нападки. Може би не ти е известно, че миналия месец жена ти два пъти посети апартамента му. Възможно е посещенията й да са били по-чести, но хората ми са я забелязали само два пъти да влиза там. Мислиш ли, че щях да ти пиша всичко това, ако не беше вярно? Обзалагам се, че съпругата ти не е споменала за двете си срещи със Съливан. Питам се дали не я залъгва с обещания, че ще ти намери работа, но при условие, че тя откликне на ухажването му. Нищо чудно — от този човек могат да се очакват всякакви низости. Осъзнай се, Фил, и погледни истината в очите. Двамата още са любовници. Предполагам, че ще поискаш доказателства. Готов съм да ти предоставя записките на моите хора и магнетофонни записи на разговорите между жена ти и Съливан, до които се добрах случайно. Някои са проведени преди шест месеца, други — по-късно. Можеш да ги прослушат винаги когато пожелаеш. Ако искаш, ще накарам едно от моите момчета да я фотографира, когато влиза в дома на Съливан.
Не ми е приятно да ме мислиш за лъжец. Ето адреса ми, ако решиш да се свържеш с мен…“