Завръщането на нинджата (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част I)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Слушай ме внимателно, Тони! Той каза, че ще ни наблюдава отблизо и ще отвлече Франсин, ако предприемем каквото и да било!
— Приказки! — размаха ръце Тони. — Искал е да те уплаши и това е всичко! Използвай главата си, Маргарет! Как би могъл да ни наблюдава? Дори федералните ченгета с цяла тълпа цивилни агенти не могат да го сторят, та той ли? — поклати глава, в жеста му пролича нещо като съжаление: — Ти си жена, той прекрасно знае как да те накара да трепериш от страх. Такива като него умеят това… Остави нещата в мои ръце и ще пипнем копелето още преди да иде да се изпикае!
Тя опря длан в слепоочието си, сякаш искаше да успокои бесните удари на сърцето си и сляпата паника, надигаща се в душата й. Чувстваше се като безпомощно дете.
— Не го познаваш — с отчаяние прошепна тя. — Той може да я отвлече, сигурна съм в това! — гласът й изневери, по бузите й се затъркаляха сълзи. — Франси е в безопасност, моля те да не предприемаш нищо!
— Да не предприемам нищо ли? — учудено я изгледа Тони. — Трябва да си се побъркала! Копелето се появява в дома ми, напада ме и ме оставя в унизителното положение да разчиствам труповете след него, а тя казва да не предприемам нищо! Това място е свещено, Маргарет! Дори мръсник като Леонфорте „Отровната мида“ не би посмял да нахлуе в дома ми! — лицето му се наля с кръв: — Освен това той уби собствения ти брат, Маргарет!
Тя остана безмълвна пред справедливия му гняв. А Тони й обърна гръб и започна да раздава заповеди на бойците си. Провел няколко напрегнати разговора по телефона, той безцеремонно нахлу в банята й и кратко заповяда:
— Зарежи къпането и отивай да си събираш багажа! Двете с Франси заминавате!
Маргарет се втренчи в лицето му:
— Но тя е на училище, и без това пропусна доста дни…
— Прави каквото ти казвам!
Маргарет сведе глава и се подчини.
Тони приключи с подготовката и влезе в спалнята й.
— Никой не знае къде отиваш, с изключение на двама-трима от най-доверените ми хора обяви той. — Говорих с човека по телефона, той е от фамилията и няма за какво да се тревожиш.
Един от бойците свали багажа, а друг взе на ръце спящата Франсин и започна да се спуска по стълбите. Преди това безуспешно се опита да измъкне от прегръдката й Райън — любимото и плюшено мече. Проскубан и раздърпан, Райън беше единствената играчка, останала от детството й, и тя отказваше да се раздели с нея.
Маргарет се качи в черния линкълн, паркиран пред входа, Тони внимателно и подаде спящото момиче. Бяха в плътното обкръжение на бодигардове, наредени около линкълна и натикани в няколко коли наблизо.
— Ще се видим, когато всичко свърши — рече Тони и удари по покрива с разтворена длан.
Едва след като колата напусна имението, Маргарет си даде сметка, че той не я целуна за сбогом. Всъщност не беше я докоснал от момента на появата й…
Франсин спеше с глава в скута и, здраво притиснала Райън до гърдите си. Маргарет механично погали русите й коси. Така правеше някога, когато Франси беше още бебе… Колата фучеше в нощта, тя неволно си помисли за това, което беше планирал Тони и безпокойството й нарасна. Направи опит да се успокои, каза си, че без нейна помощ те няма да получат портрета на Робърт… Слаба утеха, особено в тъмна нощ като тази…
Едни час преди разсъмване пристигнаха пред каменна къща в околностите на Ню Хемпшайър. Мъжете от първата кола влязоха вътре, запалиха осветлението и внимателно огледаха всичко. Едва след това направиха знак на шофьора на линкълна.
Маргарет лично настани Франсин в леглото, Райън беше облегнат на стената до нея, готов да попадне в прегръдките й. После се оттегли в определената за нея спалня.
Така и не можа да разбере дали спа, или просто отново преживя кошмара на отминалите дни… Виждаше се като жив труп, крачещ механично по каменистата пътека на бягството, единствената мисъл в шокираното й съзнание беше да бъде максимално далеч от ужаса, да измъкне от лапите му безжизненото тяло на дъщеря си, което се люшкаше в ръцете й. Дали това беше сън, тя не можеше да определи…
Събуди се малко преди обяд, очите й лепнеха. Имаше чувството, че току-що е заспала. Адреналинът на тревогата заля душата й като могъща приливна вълна, тя скочи и се втурна към банята. Наведе се над тоалетната чиния точно навреме, устата и очите й се изпълниха с лепкава, полутечна каша…
После отиде да хвърли един поглед на Франсин, която продължаваше да спи. Взе душ, облече се и слезе в кухнята. Закуската й поднесе бодигард с едро телосложение и вълчи поглед, който странно контрастираше с топлата му усмивка. Поигра си с пържените яйца, местейки ги от единия до другия край на чинията, умът й беше зает да определи точния размер на омразата, която изпитваше към съпруга си.