Пробуждането
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането». Краткое содержание книги:
Вече да. Не го каза, но тя знаеше, че тъкмо това си мисли; четеше го в очите му, впити в нейните. Никога досега не е била толкова сигурна в силата си. Само че всъщност той не приличаше на човек, който се забавлява; изглеждаше блед, сякаш измъчван от силна болка, която не може да понесе нито миг повече.
Оркестърът подхвана някаква бавна мелодия. Той продължаваше да се взира в нея, да я изпива с поглед. Зелените му очи потъмняха, станаха почти черни от желание. Тя изпита смътното усещане, че всеки миг ще я сграбчи в прегръдките си и ще я целуне силно и страстно, без да промълви нито дума. Изведнъж се изплаши. Сърцето й бясно затуптя. Сякаш тези зелени очи проникваха дълбоко в нея, достигайки до една част от нея, заровена дълбоко под повърхността — и тази част крещеше „опасност“. Някакъв инстинкт, по-стар от цивилизацията, й нашепваше да побегне, да тича, без да се обръща.
Ала Елена не помръдна.
Стаята на друидите бе близо до изхода. Там бе издигнат картонен макет на Стоунхендж. Но хубавата дребна жрица на друидите, облечена в бяла роба с венец от дъбови листа в косите, застанала сред съвсем реалистично изглеждащите монолити, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи.
— Но вие трябва да сте облят в кръв — чу се умоляващият й глас. — Това е част от сцената, вие сте принесен в жертва.
— Достатъчно нелепо е, че трябва да съм облечен в тази роба — тросна се Танър. — Никой не ме информира, че ще трябва целият да бъда оплескан с проклетия сироп.
— Но той няма да е върху вас — продължи да го увещава Бони, — а само на робата и олтара. Вие сте жертвата — повтори тя, сякаш по този начин щеше да го убеди.
— Колкото до това — процеди с отвращение господин Танър, — автентичността на цялата сцена е доста съмнителна. Противно на всеобщото убеждение, друидите не са изградили Стоунхендж. Той е бил построен през Бронзовата ера, когато…
Елена пристъпи напред.
— Господин Танър, в момента това не е важно.
— Да, не се съмнявам, че за теб не е важно — високомерно я изгледа той. — Затова ти и твоите невротични приятелки сте толкова слаби по история.
— Това беше ненужна забележка — прозвуча един глас. Елена се извърна бързо и видя през рамото си Стефан да се приближава към тях.
— Господин Салваторе — процеди Танър с тон, като че ли казваше: „Това е капакът на всичко“. — Предполагам, че ще ни просветите с някоя мъдра новост. Или може би ще се опитате да ме убедите с по-силови доводи? — Огледа от главата до петите Стефан, който стоеше изправен там, непринудено елегантен в безупречно скроения официален костюм.
Внезапно прозрение осени Елена. Танър всъщност не е много по-възрастен от нас, помисли си тя. Изглежда стар, защото косата му е пооредяла, но мога да се обзаложа, че ли е едва е прехвърлил двадесет и осем-девет. Незнайно защо си спомни как изглеждаше Танър на бала на годината, в евтиния си износен костюм, който не му стоеше добре.
Готова съм да се обзаложа също, че не е присъствал на бала на годината, когато той самият е бил ученик, продължи да размишлява тя. И сега за пръв път изпита някаква симпатия към него.
Може би същото бе почувствал и Стефан, защото пристъпи към нисичкия учител, изправи се лице в лице с него и заговори тихо:
— Не, няма. Мисля, че цялата работа се раздухва излишно. Защо не… — Елена не успя да чуе останалото, защото Стефан продължи още по-тихо, с успокоителна интонация, а господин Танър като че ли действително се заслуша в думите му. Тя се озърна назад сред тълпата, която се беше струпала зад гърба му: четири или пет таласъма, един върколак, една горила и един гърбав просяк.
— Добре, вече всичко е под контрол — обяви Елена и зяпачите започнаха да се разпръсват. Стефан щеше да уреди всичко, въпреки че не бе сигурна как точно ще го постигне, тъй като в момента виждаше само тила на главата му.
Тилът на главата му… За миг в съзнанието й изникна един образ, запечатан в паметта й още от първия ден на учебната година. Стефан стоеше в канцеларията и говореше със секретарката госпожа Кларк. Елена си спомни също колко странно бе реагирала тогава госпожа Кларк. Ето и сега, когато Елена погледна към господин Танър, той имаше същото замаяно изражение. Момичето усети лека тръпка на безпокойство.
— Хайде — каза тя на Бони. — Да излезем отпред.
Те прекосиха площадката за приземяване на извънземни и килията на възкръсналия мъртвец, провряха се между преградите и стигнаха до първата стая, където посетителите при пристигането им трябваше да бъдат приветствани от върколака. Но в момента той бе свалил главата на маскарадния костюм и разговаряше с две мумии и една египетска принцеса.
Елена трябваше да признае, че Каролайн изглежда много добре като Клеопатра. Очертанията на тялото й с бронзов загар ясно прозираха под тънката ленена рокля, която беше облякла. Мат, тоест върколакът, едва ли можеше да бъде обвинен, че не може да откъсне поглед от тялото й.
— Как върви подготовката тук? — попита Елена, като се насили да звучи безгрижно.
Мат се сепна, след което се извърна към нея и Бони. Елена почти не го беше виждала след вечерта на бала на годината. Освен това знаеше, че Мат и Стефан бяха охладнели един към друг. И то заради нея. И макар че Мат трудно можеше да бъде винен за това, тя знаеше, че Стефан е наранен.
— Всичко е наред — отвърна Мат, но изглеждаше неспокоен.