От устните към сърцето

Ако се обърнех към полицията, може би щяха да открият някоя следа, някоя диря. Но се отказах, като си помислих, че няма да постигна друго, освен хората да узнаят за срама ни, освен имената ни да попаднат във вестниците.

След тази случка, ще ме разбереш, не мога да задържа Ламия в дома си. За да прикрие срама си, сметнах за по-подходящо да я изпратя при големия й вуйчо в Кютахия. Веднага му написах писмо. Получих от него благоприятен отговор, Аллах да го благослови. Той казваше: «Ще я наблюдавам най-строго. Ще я представя като млада вдовица, чийто съпруг току-що е починал. Освен на жена си и на дъщерите си, на никой друг няма да кажа истината. Дори от зет си ще скрия. Не трябва да се отчайваме. Още е малка. Дай боже след време положението да се оправи. В бъдеще може да й намерим някой добър мъж, който ще я приеме заедно с детето.» Утре изпращаме Ламия. Един приятел, капитан от жандармерията, ще я предаде на вуйчо й.

Мили Назъм, в никакъв случай не се отчайвай. Знам какво е да си млад. Може би някой поне малко ще обикне това момиче. Ако не се случи, подобно положение е тежко за всеки човек. Това създание и бездруго няма да има шанс да бъде щастливо. По всяка вероятност няма да изпратим нашия капитан да замине сам за Искендерун. Леля ти Енисе вече се е заела с въпроса. От сега имаме предвид две момичета и една вдовица. Едното от момичетата ни е съседче. Истинска измирска красавица е. От тялото й три Ламии ще излязат. Другото момиче пак ни е познато, дъщеря е на търговец от Родос. Малко по-слабо е от първото, но е по-красиво в лицето. Вдовицата пък е роднина на съпругата на кмета Саиб паша. Казва се Нимет. Мъжът й беше мързеливец, пияница и комарджия. Една нощ преди два месеца, отивайки с лодка към Каршъяка, паднал в морето, тъй като бил пиян, и се удавил. Леля ти Енисе много хвали тази жена. Тя е богата, красива, знатна и необикновена двайсет и четири годишна жена. В сравнение с нея Ламия не представлява нищо. Когато видиш Семиха и Фикрет, много ще се смаеш… И така нататък, и така нататък…