Часът нула
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Часът нула». Краткое содержание книги:
Часът нула
Хронология на терора
1. Кърваво бягство от затвор в Южна Африка…
2. Една платена компаньонка е брутално убита…
3. Един американски милиардер беглец е обсебен от мания за отмъщение…
4. Дигитално кодиран телефонен разговор е засечен от шпионски сателит на специалните служби над Швейцария…
5. Специален агент Сара Кехил е въвлечена в игра на котка и мишка от очарователен и изключително опасен наемен терорист…
6. Тази книга е световен бестселър!!!
Бауман пак седна.
— В такъв случай колко време ви трябва?
— Зависи единствено от онова, което искате. Британските документи изобщо не са проблем. Американските обаче… хм, това е по-сложно.
— Разбирам.
— От април 1993 американското правителство започна издаването на нови паспорти, подсигурени с така наречената „кинеграма“, която изглежда като холограма, ако знаете какво е това.
Бауман нетърпеливо кимна и затвори за миг очи.
— За щастие все още са валидни и продължават да се използват и старите американски паспорти. Те са много по-лесни за възпроизвеждане. Не оставайте обаче с впечатлението, че не са трудни. За да фалшифицира паспорт, човек трябва да има достъп до съответната хартия, а най-добре до оригинални бланки, каквито се използват от правителствените служби. Необходимо е още и съответното техническо оборудване, а неговото разпространение е под строг контрол, следователно е трудно да се намери, което го прави и крайно скъпо…
— Процесът, изглежда, наистина е времеотнемащ…
— Напълно сте прав. Поради късите срокове, които поставяте, фалшифицирането се изключва като вариант. Единствената оставаща възможност е да се намери валиден паспорт и да се промени, както е необходимо.
— Известно ми е какво означава това — усмихна се Бауман, извади паспорта на Съмнър Робинсън, отвори го на съответната страница и го показа на фалшификатора, слагайки палец върху името.
— Използвали сте аматьор — неодобрително каза фалшификаторът.
Бауман кимна.
— Доста груба работа — поклати глава събеседникът му. — Ако сте го използвали и не са ви заловили… е, значи сте имали късмет. Но не бива повече да рискувате.
Бауман прие обидната оценка на уменията си, без да реагира.
— Затова съм тук — каза той. — Не се съмнявам, че вие ще се справите много по-добре. Но как ще направите така, че откраднатият паспорт да не бъде съобщен като изчезнал или откраднат, което автоматично ще го включи в списъците, контролирани на американските гранични контролно-пропускателни пунктове? Единственото, което ми хрумва, е да се вземе паспортът на човек, който никога не го използва, и следователно няма да забележи отсъствието му.
— Точно така, господин Лърнър. Мрежата, която ръководя, разполага с имената на американци, живеещи зад граница — Белгия, Холандия, Люксембург и други страни. Американци, които имат паспорти, но рядко пътуват или изобщо не го правят.
— Добре — одобри Бауман.
Започнаха да обсъждат цената — солена, както се оказа, поради необходимостта да се поддържа значителен персонал, в това число малка група специалисти по взломни кражби, които без съмнение щяха да поискат своя дял.
Накрая Бауман стана да тръгва и добави, сякаш сетил се в последния момент:
— О… и докато хората ви се занимават с тази задача, възложете им да ми съберат различни кредитни карти — „Виза“, „Мастер Кард“, „Американ Експрес“… каквото им попадне.
— Кредитни карти ли? — Ван ден Фондел не скри съмнението си. — Паспорти, които рядко се използват, това го разбирам. Но кредитни карти… никой не пропуска да съобщи за загубването им. И незабавно ги изваждат от употреба.
— Точно така — съгласи се Бауман. — Но това е без значение за мен. — Той протегна ръка и изтърпя влажното, мазно ръкостискане на фалшификатора. — Ами, до утре, тогава.
29.
След като приключи преговорите си с фалшификатора, Бауман взе такси до летище „Скипхол“, нае един мерцедес от денонощно отворената агенция за даване на коли под наем и се отправи към белгийската граница. Беше уморен до смърт и имаше нужда поне от една нощ здрав сън, но среднощното му пътуване бе продиктувано от здравата логика. Разстоянието между Амстердам и белгийския Лиеж е двеста километра — два часа път. В часовете след полунощ пътищата бяха пусти и пътуването беше лесно. Беше избрал най-бързия възможен начин за придвижване, дори в сравнение с вземането на самолет до Брюксел и последващо шофиране до Лиеж. А Бауман държеше да пристигне в ранните часове на утринта.