Мъртво вълнение
- Автор: Рейбърн Триша
- Серия: Siren Trilogy #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-270-708-0
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртво вълнение». Краткое содержание книги:
В живота на Ванеса Сандс вече нищо не е нормално. Целият й свят се преобръща в мига, в който открива, че по-голямата й сестра Джъстин е убита от сирени — фатални жени от дълбините на морето — а семейството й е една голяма лъжа. Гаджето й Саймън е единственият човек, на когото може да разчита и вярва безпрекословно. Но сега й се налага да пази тайни, които не може да разкрие дори на него. Затова, когато в полезрението й попада Паркър — най-желаното момче в гимназията — Ванеса открива нужния довереник. Изпълнена със съмнения относно връзката си със Саймън, намеренията на Паркър и своите собствени чувства към двамата, ужасена от онова, което научава за самата себе си, Ванеса се чувства по-самотна откогато и да било. Но личните проблеми остават на заден план, когато сирените от Уинтър Харбър се завръщат за отмъщение. Ванеса ще трябва да се изправи срещу миналото си и да приеме, че може да бъде точно толкова опасна и изкусителна, колкото са и враговете й.
— Ще се опитам да открия госпожица Мълиган, преди да са евакуирали цялото преподавателско тяло — каза Пейдж. — Нека се видим пред централния вход, ако наистина има някаква извънредна ситуация, става ли?
Когато тя свърна вляво, аз завих в обратната посока и едва успях да избегна челен сблъсък с трима учители по история, които изскочиха от съседната стая и се вляха в оживения трафик по коридора. Направих опит да дочуя за какво си шепнат, но гласовете им се преплитаха, а и всички те крачеха прекалено бързо. Тъкмо започнах да долавям отделни думи — „внезапно“, „трагично“, „последствия“ — и разговарящите вече бяха на пет крачки пред мен, откъдето нищо не се чуваше.
Стигнах вратата на библиотеката и се вмъкнах вътре, забелязвайки, че върволицата учители забавя крачка, преди да влезе в централната аула.
Седнах зад един от компютрите, скрит зад висок шкаф с прашни справочници по рафтовете, и влязох в пощата си.
ВНИМАНИЕ!!!
Съобщението в горния край на екрана ме спря като улична барикада. Цялото беше написано с дебели червени главни букви. В „Хоторн“ особено се гордееха, че спазват имейл етикета, но това съобщение нарушаваше всички възможни правила. В други случаи бих помислила, че е спам и щях да го изтрия, но забелязах, че е изпратено от директора само преди десет минути. По време на целия ми престой в „Хоторн“ имаше само още един такъв случай, когато важен имейл беше разпратен до всички от директора, а не от заместник-директора, както ставаше обикновено. Тогава изтрих имейла, без дори да го дочета докрай, щом разбрах, че се отнася за смъртта на Джъстин.
Сега, сдържайки дъха си, кликнах върху съобщението.
„До цялата общност на училище «Хоторн»:
С прискърбие трябва да ви уведомя за смъртта на нашия скъп приятел и второкурсник в «Хоторн» Колин Милтън Купър.
Онези, които са имали щастието да го познават отблизо, знаят, че той беше една от най-светлите и приветливи личности, украсявали някога нашата общност. На онези, които не са го познавали, мога само със съжаление да кажа, че са пропуснали шанса да срещнат един прекрасен млад човек.
Очаквам, че всички вие, като достойни членове на вековна институция от световен ранг, каквато е нашето училище, ще се държите подобаващо през този нелек период. Ако имате някакви въпроси или нещо ви безпокои, вратата на кабинета ми ще бъде винаги отворена за вас.
И няколко последни думи: в днешната дигитална епоха новините се разпространяват бързо и — в повечето случаи — изопачени. Ето защо ви моля да се въздържате от коментари относно случилото се с когото и да било извън «Хоторн». Всички запитвания от страна на медиите ще се пренасочват към господин Харълд Лоудер, завеждащ връзки с обществеността на училището.
Приемеше моите съболезнования!“