Училище за вкусове и аромати
- Автор: Бауърмайстър Ерика
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Училище за вкусове и аромати». Краткое содержание книги:
— Като хора на сетивата продуктите ви са от първостепенно значение — отбеляза Лилиан, като вдигна бутилката плътен зелен зехтин. — Красивите, богати съставки ще оцветят атмосферата на храненето и каквото следва след него. — Тя сипа малка порция зехтин в чиния, потопи върха на пръста си в течността и го облиза съзерцателно.
— Опитай го — каза тя и подаде чинията на Клои, която седеше в края на първия ред столове.
— Усеща се като цвете — отбеляза Клои, засмуквайки пръст да поеме последните остатъци от течността, преди да подаде чинията на Антония.
Лилиан вдигна втора бутилка, по-малка и по-тъмна от предишната.
— Истински добрият балсамов оцет се произвежда чрез продължителен, внимателен процес. Течността се прехвърля от една бъчва в друга и всеки път поема ароматите и вкуса на различното дърво — дъб, череша и хвойна — и с всяка стъпка става по-плътен и комплексен. Петдесетгодишният оцет е също толкова високо ценен и с висока цена като превъзходното вино.
— Иън, протегни ръка — нареди Лилиан и сипа няколко капки балсамов оцет, плътен като меласа, върху извивката между палеца и показалеца му.
— Най-добрият начин да опиташ балсамов оцет е с топлината на собствената си кожа — обясни Антония на Иън, протягайки ръка към бутилката.
След като всички опитаха течността от двете бутилки, Лилиан възложи на курсистите задачи — половината да стържат сирене и да измерват бяло вино, кирш и царевично брашно, а другата част да мият марули и да режат домати и багети.
— Хелън, сложи настърганото сирене и царевичното брашно в найлонов плик и го разтръскай. Нишестето ще обгърне сиренето и то ще се разтопи по-гладко — обясни Лилиан. — А, Карл, ти може да натъркаш вътрешността на онази червена тенджера със скилидка чесън. Някои хора обичат да оставят чесъна в тенджерата, като приключат, или дори да добавят още.
— Какво правим? — поинтересува се Клер.
— Фондю, нали? — намеси се Иън.
— Точно така. Изглеждаше забавен избор за Свети Валентин. Някой знае ли откъде идва думата фондю? — попита ги Лилиан.
— От fondre — отговори Хелън без каквото и да било усилие. — На френски.
— Означава разтопявам — добави Лилиан.
Хелън винаги бе искала да живее във Франция, макар че нейният френски, изучаван прилежно в основното училище, с годините на колежа, после на брака и на децата се беше превърнал в таванска колекция, р-тата се търкаляха като тромави колела на триколка, глаголните спрежения бяха разбъркани без етикети или организация. Беше си купила аудиозаписи на френски и игривата искра на синтаксиса и сричките й доставяха удоволствие, без значение колко тромави бяха опитите й за подражание. Винаги се беше чудила дали ако й се даде възможност, ако има седмица-две да потъне в друга култура, този език някак си ще се надигне от нея и ще се превърне в начин на мислене. За какво би сънувала, ако сънуваше на френски?
Прованс, когато двамата с Карл пристигнаха в края на август, миришеше на лавандула — въздухът, чаршафите, виното, дори млякото в кафето й сутрин — съвсем лека нотка, акварелен свят на нежен пурпур. Тя вдишваше дълбоко и бавно, да поеме аромата, да го задържи във всяка своя част за по-късно.
Сутрините се будеха от птичи песни и звън на църковни камбани, после минаваха по проскърцващите малки бели камъчета в двора на пансиона до една от кръглите зелени маси, разположени под липа. Сипваха си гъсто черно кафе от сребърната каничка и пенесто горещо мляко от друга кана в широки бели чаши, които топлеха ръцете им, докато пиеха. Ядяха кроасани, които се топяха върху пръстите им, ръсеха трохи, които изчезваха между камъчетата само за да бъдат намерени от пойните птици, след като двамата си тръгнат.
Наеха малка кола и прекарваха дните си в изучаване на пътища, които се навиваха като лози през градове, разположени върху хълмове, с варовиковите им къщи, потънали в глицинии, с кепенците им светлосини или лилави, или избеляло тревисто зелено, с миризмите на обяд и вечеря, изплъзващи се през прозорците като деца, играещи по тесните улички, които лъкатушеха и се извиваха и бяха напълно объркващи, ако те е грижа къде отиваш, което обаче не важеше за Карл и Хелън.
В малките ресторантчета, сгушени в ъглите на древни, бели градчета, двамата сключиха споразумение, изваждайки речника си. Карл се зарече да опита всяко ястие, за което не могат да намерят превод. За да е в тон със смелостта му, Хелън пазаруваше сутрин в малки магазинчета в градчето им и водеше дръзки разговори с продавача на плодове, докато един ден се завърна триумфално със съвършено узрял пъпеш, който си подаваха в устата за обяд, месото му беше топло и плътно като въздуха.