Исус е влюбен в мен

Михи току затваряше очи, особено когато с моите изпреварващи маневри спирах дъха дори и на закоравелите шофьори на камиони. Когато почти без да вдигам крак от газта излязохме от магистралата, Михи започна да изрежда всички молитви, които знаеше. Бях ужасно разгневена на нашия Отец, но не казах това на моя приятел. Продължавах с пълна газ към пристанището, на което корабът на име „Витлеем четири“ трябваше да е пуснал котва, и който заедно с желираните мечета „Харибо“ трябваше да заведе в Израел и Исус.

Паркирах фолксвагена и то без да свърша като труп в пристанищния басейн, както няколко секунди преди това беше предположил, визирайки скоростта ми, хленчещият Михи.

На перилото на борда на кораба стоеше един матрос. На лявата му ръка беше татуиран дракон. Този човек едва ли знаеше, че в днешно време повечето хора асоциират изображенията на дракони не с екзотичната агресивност, а с юношеските книги. Попитах го за дърводелеца, а той отвърна, че корабът ще потегли половин час след планираното и Йешуа е искал да се поразтъпче. На въпроса ми, къде точно се разтъпква той, матросът отговори:

— Той е в „Мулен Руж“.

— В „Мулен Руж“? — Не звучеше никак добре. Заведение с такова име в района на пристанището едва ли беше авангарден театър.

Матросът ни упъти, като ни предупреди, че работещите там дами по принцип не изпадат в еуфория, когато някоя жена влезе в заведението.

— Сигурно Исус запълва времето си, като вразумява пропаднали жени — обясних на Михи.

— О, да, а в „Плейбой“ чете само интервютата. — Той още не ми вярваше, че става въпрос за месията.

„Мулен Руж“ се помещаваше в един хангар с червена светеща реклама над входа. Вратата ни отвори една възпълна жена, която отдавна беше преминала най-добрите си години. Както и облеклото й.

— Тук е забранено за жени — озъби ми се тя.

Трудно ми беше да си представя, че с този си вид и отблъскващи маниери си докарва високи доходи.

— Той може ли да влезе? — попитах и посочих Михи, който моментално се изчерви.

— Разбира се! — усмихна се дамата, разкривайки развалени зъби и дръпна навътре тотално ошашавения Михи, преди той да успее да протестира.

— Изпрати ми Исус — извиках след моя съвсем не адекватно изглеждащ другар. После почаках известно време, докато вратата отново се отвори и се появи Исус. Следваше го млада жена в червено бельо. Дамата изглеждаше леко разстроена, но той я успокои:

— Не те съдя. Върви и недей повече да съгрешаваш.

Жената си тръгна облекчено. Исус видимо се зарадва, че ме вижда, но беше и изненадан. И на мен ми беше хубаво, че отново съм край него. Прииска ми се да си взема една койка на кораба. Сега разбрах защо навремето Мария Магдалена е напуснала дома си, за да странства с него. Но как е успяла да стои на дистанция от него, ми беше напълно непонятно.