Копелето
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: ISBN 978-954-9930-96-2
- Переводчик: Мария Змийчаров
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Копелето». Краткое содержание книги:
Инквизицията действа с твърда ръка, екзекуторите и отровителите не остават без работа, еретиците изгарят на клада, а рискът от въоръжен ответ от страна на арабите и османците е напълно реален. След като се измъква на косъм от религиозните сблъсъци във Франция, Мадлен дьо Мондидие се отправя към Мадрид. Там тя се озовава насред отровните игри на короната, църквата и жадните за власт интриганти, а тайната й любовна връзка с полубрата на краля, Хуан Австрийски, изисква цялото й внимание и умения. Не само за да опази собствения си живот, но и за да защити нероденото си дете, чийто баща е известен единствено на нея самата.
Двамата войници ме хванаха.
— Намери Фуркево — успях накрая да кажа на Габриел, докато войниците ме влачеха навън. По очите й видях, че ме е разбрала отлично.
Кристобал вървеше най-отпред. Висок и слаб, той правеше широки крачки и аз се задъхах в опита си да не изоставам. Но нямах избор, войниците ме държаха здраво под мишниците.
Бързахме по безбройните пусти коридори на двореца, които в този час на денонощието бяха осветени само от отделни факли тук-там. На две-три места се разминахме с прислужници, които ни изпратиха с озадачени или ужасени погледи, иначе дворецът беше съвсем пуст. Кристобал беше подбрал момента много внимателно.
Тежкото ми тяло протестираше. Задъхвах се, пишкаше ми се, а отмалелите ми крака се подгъваха. Войниците ме дърпаха и влачеха като животно на заколение.
Над двореца Алкасар все още лежаха нощните сенки и ме изпълни усещането, че всъщност нищо от това, което се случва, не е истина. Масленият светилник на Кристобал хвърляше отблясъци върху богатствата на краля, върху бронзови статуи, порцеланови вази, мебели от абанос, поставени върху килими и мозайки, над които се издигаха мраморни арки. Но студът в голямата зала проникваше до мозъка на костите и беше съвсем истински. От устата ми излизаше пара, докато пристъпвах под месинговите полилеи.
Декемврийско дете. Повторих думите на ум, повиках я. И когато пристъпихме навън, в дворцовата градина, тези две думи се превърнаха в най-красивите думи на света.
Декемврийско дете.
Нежен бял пух кацаше по миглите и носа ми. Снегът валеше и от него черното утро сияеше, снежинките падаха по покривите, по кладенеца, по каретите и площада, навсякъде блещукаше фино покривало от непорочен сняг.
После стъпките на Кристобал унищожиха девствената му чистота и ме изтръгнаха от мечтите ми.
Светът не беше красив. Сама се смъмрих. Не трябваше да се унасям в подобни фантазии. Трябваше да се боря, да се боря за себе си и за детето си.
Прекосихме двора и стигнахме до една голяма сграда, отделена от останалите. Беше от сив камък и имаше само няколко тесни прозорчета. Знаех за какво се използва. Бях виждала да карат тук хора, оковани във вериги. Единици излизаха от нея и то обикновено, за да бъдат екзекутирани.
Кристобал потропа по масивна дървена врата, която бързо беше отворена. Очакваха го.
Влязохме вътре. Войниците ме пуснаха.
— Това няма да Ви се размине — казах на Кристобал, — аз не съм коя да е!
— Напротив. Вече имам разрешението на Великия инквизитор. А когато му бъдат показани и доказателствата…
С всички сили ударих Кристобал в лицето със свит юмрук. Това му дойде съвсем изневиделица. Разсмях се. Единият от войниците ме хвана здраво, но успях да наплюя секретаря, преди да се отдръпне.
— Оковете я… незабавно! — ревна Кристобал отчаяно на тъмничаря, който беше отворил вратата.
Хвана се за бузата и ръката му почервеня от кръв. Бях му разбила носа.
Той отметна глава назад и стисна носа си, докато бълваше сквернословия.
— Вещица… Изчадие… Ще те науча аз тебе! — врещеше той през кръвта, която течеше от носа му, и нареждаше на тъмничаря да ме окове допълнително.
Нямах никакъв шанс, дори и да се опитах да му се противопоставя. Двамата войници ме държаха здраво и скоро оковаха не само китките, но и глезените, и шията ми.
— Не можете! — викнах аз. — Скоро ще раждам!
— Значи курвата я е яд, че не може да се разкрачи повече, а? — процеди Кристобал през зъби и внимателно отпусна натиска в основата на носа си. Кръвта беше спряла.
— В килията — продължи той. — И закачете оковите на шията й за стената.
24
Имаше някакво парадоксално спокойствие в мрака на затворничеството ми. Иначе цялото положение беше ужасяващо, лежах окована върху каменен под, постлан със слама, бях обвинена в престъпления, за които можеше да бъда осъдена на смърт, и всеки момент можех да почна да раждам. Но далеч преди влизането ми в килията мракът се беше превърнал в нещо, което свързвах с любовта към детето си, с очакването на малкото същество, което — крито вътре в мен досега, със затворени за света очи — сега щеше да срещне този свят като декемврийско дете, родено в месеца, когато денят е като нощ.
Оставих мрака на килията да ме прегърне, не се противих, а го приемах като милувка, като уверение, че на света има и добро. Че хората могат да проявяват един към друг разбирателство и топлина.
Потопи се в мрака, но гледай да не се удавиш— така си говорех сама. Мислите ми трябваше да бъдат ясни и спокойни. Сега те бяха единственото ми оръжие.