Европа.История

DYNAMO

Маркс бил Пророкът; Пролетариатът бил Избраният народ; социалистическото движение било Църквата; Революцията била Второто пришествие; Комунизмът бил Обетованата земя40.

Маркс нямал почти нищо общо с практическата политика. Той помогнал при учредяването на Международната асоциация на работниците, призрачна организация, която по-кьсно била превъзнасяна като “Първият интернационал”, за която написал конституция, и няколко въодушевени обръщения. В късните си години привлякъл значителен брой последователи сред германските социалисти и техните руски ученици, но не и в Британия. Когато починал, бил погребан в гробището Найгейт, в гроб, обърнат към гроба на Хърбърт Спенсър с надпис: “Досега философите обясниха света по различни начини: важното обаче е да го променят”. Енгелс написал последните два тома от “Капиталът” по бележките на Маркс, като по този начин довършил една обща творба, чиито индивидуални елементи не винаги могат да се различат. Но той имал и свои идеи. Той бил подобре запознат от Маркс със социалните условия и бил по-заг-рижен за практическите приложения на техните теории. Обяснявайки “западането на държавната власт”, неговите Anti-Dühring (1878) и “За произхода на семейството, честната собственост и държавата” (1884) дали голямо насърчение на активните революционери.

По-късните коментатори били склонни да се отнасят доста пренебрежително към достойнствата на марксизма. Маркс, казват те, бил “характерен за либерална Европа”, “типичен социален теоретик от XIX век”41. Те може и да са прави; но пропускат главното. Интелектуалната прецизност на марксизма се оказала далеч по-слаба от неговата емоционална сила. Огромното мнозинство от хората, които повярвали, че Маркс е осигурил научната база за техните мечти за социална справедливост, нито за миг не са се замисляли критично върху неговите писания. Маркс несъзнателно ги снабдил с още един заместител на религията.