Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
22. ето словото, което Господ изрече за него: ще те презре, ще ти се присмее девицата, дъщерята Сионова, ще поклати след тебе глава дъщерята Иерусалимова.
23. Кого ти кореше и хулеше? и против кого възвиси глас и дигна тъй високо очите си? Против Светия Израилев.
24. Чрез рабите си ти кореше Господа, думайки: с множество мои колесници се изкачих навръх планините, върху ребрата на Ливан, изсякох високите му кедри, хубавите му кипариси, и стигнах на самия му връх, в дъбравата на неговата градина;
25. и разкопах и пих вода; и със стъпките на нозете си ще изсуша всички реки египетски.
26. Нима не си слушал, че Аз отдавна направих това, в древни дни го предначертах, а сега го изпълних с това, че ти опустошаваш яките градове, като ги превръщаш в купища развалини?
27. И жителите им изнемогнаха; треперят и остават в срам; станали са като трева в полето и нежен злак, като тревуляк по покриви и препламнало жито преди да е изкласило.
28. Ще седнеш ли, ще излезеш ли, или ще влезеш — Аз зная всичко, зная и дързостта ти против Мене.
29. За твоята дързост против Мене и за това, че твоята надутост дойде до ушите Ми, ще туря брънката Си в ноздрите ти и юздата Си — в устата ти, та ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
30. И ето ти, Езекия, личба: яжте тая година израслото от падналото зърно, а на другата година — самораслото; на третата пък година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
31. И оцелелият в дома Иудин остатък ще пусне пак корен долу и ще даде плод горе,
32. защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и от Сион планина — спасеното. Това ще извърши ревността на Господа Саваота.
33. Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:
34. по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ.
35. Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида.“
36. Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички — мъртви тела.
37. И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия.
38. И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.
Глава 38.
1. В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш.
2. Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки:
3. „О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи.“ И силно заплака Езекия.
4. И биде слово Господне към Исаия и му бе казано:
5. иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години,
6. и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.
7. И ето ти личба от Господа, че Господ ще изпълни словото, което изрече.
8. Ето, ще върна десет стъпала назад слънчевата сянка, която мина по стъпалата Ахазови. И върна се слънцето десет стъпала по стъпалата, по които то слизаше.
9. Молитва на иудейския цар Езекия, когато беше болен и оздравя от болестта:
10. „Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.
11. Аз казвах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света;
12. жилището ми се снема от мястото и се отнася от мене като овчарска колиба; трябва да отрежа като тъкач живота си; Той ще ме от основа отреже; денем и нощем чаках, че Ти ще ми пратиш смърт.
13. Чаках до заранта; като лъв Той съкрушаваше всичките ми кости; ден и нощ чаках, че ще ми пратиш смърт.
14. Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.
15. Какво да кажа? Той ми каза, — Той и стори. Тихо ще прекарвам всички години на живота си, помнейки тъгата на душата си.
16. Господи! Тъй живеят, и във всичко това е животът на моя дух; Ти ще ме изцериш, ще ми даруваш живот.
17. Ето, за добро ми беше силната тъга, и Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове.
18. Защото не преизподнята Тебе слави, не смъртта Тебе възхваля, не слезлите в гроб се уповават на Твоята истина.