Третото кралство

Пък и нали самият вие казахте, че притежавате дарбата, но никой не ви е учил как да я използвате. Това познание можеше да ви бъде предадено, но е било загубено за вас. Кой знае какво сте пропуснали да разберете вследствие на това?

Устата на Ричард се разкриви от раздразнение.

— Сигурно имаш право.

— Познанието ни за тези знаци сигурно се е изгубило по времето на пропуснатите поколения, така че родените с дарбата по-късно са имали възможност да се учат единствено от нахвърляни, непълни схеми. Не е изключено младите по някаква причина да не са били обучавани. Вас не са ви учили.

Както в моя случай, след като майка ми изчезна, така и тези млади хора вероятно дори не са знаели какви сфери на познанието са били погубени. В края на краищата аз също никога няма да мога да науча своите деца на онова, което е знаела майка ми, защото така и не й стигна времето да ми предаде цялата си вещина. Не знам дори какво съм пропуснала, камо ли каква част от нейните познания няма никога да придобия. Предполагам, че това е причината значението на тези знаци да не е достигнало до нея.

Ричард въздъхна отегчено.

— Сигурно имаш право. Не исках да прозвучи така, все едно народът ви е проявил небрежност. Навярно не им е било лесно. През цялото това време са живели чак тук, на това необитаемо място, и през всичките години малко по малко са губили познанието за първопричината да са тук.

Тъкмо поради това Ричард винаги беше смятал книгите за толкова важни, ето защо ги беше издирвал и беше полагал неимоверни усилия да извлича ценните сведения от тях. Книгите представляваха моста, обединяващ тези изгубени човешки връзки, а понякога дори цели епохи на варварство и последвалите ги години на невежество.

Някой по-възрастен, който може да ти предаде знанията си, можеше да бъде от полза, но ако по някаква причина по-възрастни хора липсваха, книгите можеха да запълнят тази празнина, и то не само между поколенията, ами нерядко между векове, че понякога дори хилядолетия. Книгите служеха за опазването на трудно извоювани знания. Те устояваха на времето. Книгите бяха почти безсмъртни.

Погали с длан издълбаните в стената символи. Само че трябваше да можеш да четеш, за да извлечеш сведенията. Цялата безценна информация, изписана върху този камък, се оказваше безполезна, щом младите не бяха научени да я разчитат.

Саманта се мръщеше недоверчиво, докато оглеждаше изпитателно стената, покрита със символи, които не разбираше.

— Ако не е имало кой да ви научи за дарбата, как тогава сте научили един мъртъв език?

— Много от онова, които съм преживял по времето, когато още не бях Господарят Рал, ме е научило на какви ли не неща, като например високо Д’Харански — той махна към стената — и това тук.

Погледът му отново се зарея през отвора.

— Въпреки всичко, което съм научил обаче, не знам нищичко за никакво Трето кралство. Не съм чувал такова място да е споменавано някъде.

— Явно и вашите предци са пропуснали да ви научат на доста неща.