Лошата дъщеря

— Това, което се е случило с майката на Касиди, е ужасно произнесе с нисък глас Скайлър.

— Да, така е.

— Касиди тъкмо ни разказваше какво се е случило потръпна Кара. – Аз не бих била толкова смела.

— Кой си ти? – обърна се Касиди към Блейк.

— Това е годеникът ми Блейк.

— Приятно ми е да се запознаем, Касиди – каза той. – Изглеждаш забележително добре.

— Нали? – включи се с ентусиазъм Кара.

— Тази сутрин ми махнаха абоката – заяви Касиди.

— Аз съм Кара – обърна се момичето към Блейк.

Въобразявам ли си или тя току-що изпъчи гърди?

— А аз съм Скайлър.

Скайлър, с малкото заоблено дупе, подаващо се изпод твърде късите панталонки.

— Приятно ми е, момичета.

— Много е красив – прошепна Касиди на Робин.

Робин забеляза как гърбът на Кени Стейпълтън се стегна и той се втренчи в Блейк.

— Докторът каза, че може да ме изпишат до няколко дни.

— Това е чудесно, миличка.

— Е, май трябва да си тръгваме – обяви Кара, вторачена в Блейк, увивайки дълъг кичур от кестенявата си коса около пръста си.

Само така. Полита.

— Приятно ми беше, момичета – каза Робин.

— И на нас – обърна се Кара към Блейк, хвърляйки мимолетен поглед към Робин.

— Надявам се да се видим отново – вметна и Скайлър. – А ти, се оправяй бързо – подхвърли тя към Касиди на излизане, явно сетила се в последния момент защо са дошли.

— Много мило от тяхна страна да се отбият – каза Робин, след като бяха излезли.

— Да – съгласи се Касиди. – Изненадаха ме. Дори не подозирах, че ме познават. Ти кога пристигна, Блейк?

— Вчера – отговори той.

— В къщата ли си отседнал?

— Засега.

— Значи, ще си бъдем всички заедно – заключи Касиди.

Толкова по въпроса да се преместим в мотел, помисли си

Робин. Кой ли ще е късметлията, който ще го съобщи на Мелани?

— Имаме новини – обяви тя.

Момичето погледна предпазливо от Робин към Блейк и обратно.

— За тати ли?

— Докторите смятат, че може би идва в съзнание.

— Буден ли е? – попита Кени неочаквано.

Робин се извърна към него. Бе забравила за присъствието му.

— Не, не е буден – заяви на Касиди, която се бе опулила с огромни, бляскави очи. – Но издава звуци и сестрата каза, че имало признаци…

— Че ще се съвземе? – довърши изречението Касиди.

— Че е възможно.

— Значи, ще се оправи?

— Не се надявай прекалено.

— Но ти току-що каза…

— Казах, че може да дойде в съзнание. „Може“ е многозначителна дума.

— Но е наистина добра дума – възрази Касиди. – Мога ли да го видя?

— Трябва да питаме доктора.

— Докторът каза, че мога да го видя, щом ми махнат абоката.