Профил на убиец [bg]

— В лудница ли, по дяволите? Няма проблем. По цял ден ще играя шах с идиоти, какво толкова?

Беше два часа следобед и на улицата грееше убийствено слънце. По отбивките на този работнически квартал нямаше автомобили. Прозорците на повечето от малките къщи бяха с решетки, зад високите телени огради се виждаха статуи на светци. Ротвайлери, добермани и немски овчарки пазеха голите предни дворове или лежаха на сянка в краката на Богородица, Йосиф или самия Христос.

Габриела ги посрещна на вратата и бързо ги въведе вътре. Тя огледа улицата, после заключи вратата и спусна стоманеното резе.

Александра остави чантата на Стан върху масата в трапезарията, дръпна ципа и я разтвори така, че приятелката й да види какво има вътре.

— Мили боже, Алекс!

Габриела носеше широки джинси и бяла мъжка риза. Тя беше слаба жена с плоски гърди и тесни хълбоци на дванадесетгодишно момиче. Без грим лицето й издаваше всеки мрачен безсънен час, всяко мъчение от последния месец обществени унижения. Под очите й висяха подпухнали, тъмни торбички, в ъгълчетата на устата й имаше ситни бръчици, сякаш се канеше да подсвирне на кучето си пазач. Черната й коса бе небрежно свита в кок. И когато Габи извади две залепени с бандерол пачки стодоларови банкноти, Алекс видя, че ноктите й са изгризани до месото.

Габриела изчака да премине поредният самолет.

— Трябва да се обадим в полицията.

— Не. Имаме нужда от адвокат.

— От адвокат ли?

— Затова дойдох тук, Габи. Аз познавам само безплатни защитници, но сега ми трябва някой много добър.

— За какво ти е? За Стан ли?

— Не, за мен. И за татко.

— Какво искаш да кажеш, Алекс?

— Има още нещо. Освен парите. Чакай да си поема дъх и ще ти разкажа всичко.

— Може би не е зле да изпиеш чаша вино.

— Казваше се Дарнъл Флинт — обади се баща й. — Оттам започна всичко това.

Габи погледна Лоутън, който се бе настанил на пъстрия диван до предния прозорец. Той прелистваше стар брой на „Нешънъл Джиографик“ и си тананикаше някаква песничка.

Къщата завибрира от поредния самолет, порцелановите чаши затракаха в шкафа, вентилаторът на тавана за няколко секунди наруши ритъма си.

— Човекът от агенцията за недвижими имоти каза, че ще свикна — надвика рева Габриела. Тя вдигна очи към тавана, като че ли очакваше мазилката да падне. — Предполагам, че ми трябва малко повече време.

Когато настана тишина, Габи попита Алекс дали иска червено или бяло вино и Лоутън каза, че искал и от двете. Александра я последва в кухнята. Приятелката й се обърна, успокоително й се усмихна и разтвори ръце. Алекс се сгуши в прегръдките й.