Конан Великолепния [bg]

— Прошка, има̀ла! Прошка!

Басракан първо посипа с праха коленичилия, после настигна бягащия и поръси и него. Дългите му пръсти повториха тайнствения жест и започна отново да напява. Бягащият мъж успя да достигне вратата и там огънят го погълна. Другият падна по лице на пода, запълзя към Басракан, после се превърна в жива факла. Предсмъртните им писъци се извисяваха само миг, после бяха погълнати от пронизителното свистене на горящите кости.

Най-накрая и черният пушек се разсея. Върху пода останаха само малки купчинки тъмна, мазна пепел и петна от сажди на тавана. Жестоките очи на има̀ла със задоволство гледаха останките от неговите обвинители, но скоро то се превърна в гняв. Тези мъже имаха братя, братовчеди и племенници, много мъже роднини. Макар и да не посмееха открито да се опълчат срещу Басракан, сигурно щяха да се превърнат в източник на по-нататъшно разногласие. Някои можеха и да не се ограничат само с приказки. Диваците живееха и умираха с кръвната вражда и само смъртта можеше да ги спре.

— Така да бъде — произнесе той съсредоточено.

Басракан гребна с костен нож от три купички пепел — благословена четири пъти с обреди в чест на древните богове на Кезанкианските планини — и я сложи в парче пергамент. Тъмното му лице беше толкова спокойно и съсредоточено, сякаш имаше цял живот пред себе си. После изсипа пепелта от пергамента в дебелостенен хаван от необработено злато без примеси и започна да прибавя към нея други съставки. Движенията на магьосника се ускориха, защото сега бързината беше важна. Прах от око на девица и светулка! Сърце на саламандър и изсушена кръв от бебета! Настойки и прахове, за чийто състав дори не се осмеляваше да мисли. С бедрената кост на жена, удушена от собствената ѝ дъщеря, разбърка сместа — дванайсет пъти срещу посоката на слънцето и още толкова в обратна посока — като напяваше имената на древните богове, имена, които смразяваха кръвта, а изпаренията висяха във въздуха като скреж. С това беше завършена първата част — златният съд беше напълнен почти догоре с черна прах.

Басракан пренесе хавана на едно празно място върху бледия каменен под, като внимаваше да не я докосне, защото сместа сега беше смъртоносна. Там потопи във влажната смес четка, направена от миглите на девици, и с нея старателно начерта върху гладкия камък магическа рисунка. Беше кръст, с еднакво дълги рамена, насочени точно към четирите посоки на света. Краят на всяко рамо завършваше с кръг, в който вписа четири идеограми на древните богове — тайните знаци на земята, въздуха, водата и огъня. После начерта триъгълник, единият връх на който лежеше в центъра на кръста. Огради символа на духовете на огъня и постави същия знак във всеки връх на триъгълника.

Басракан спря, погледна рисунката и дишането му се учести. Въпреки присвиването в стомаха знаеше, че изпитва страх, но тази магия беше по-опасна от всички, които беше опитвал досега. Една единствена грешка през която и да било фаза, нещо неправилно или пропуснато и заклинанието ще се насочи срещу него. Въпреки това знаеше, че връщане назад няма.