![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
— Сара?
Дирнуин, Счупеният меч.
— Сара?
Тя си спомни тежестта му в ръцете си, идеалният баланс, когато замахваше с него и го забиваше, усещането, че мечът е естествено продължение на ръката й. В мига, в който мечът потъна в тялото и се нахрани с момчето, тя се почувства… заситена. Спомни си вълната от топлина, която се разля по тялото й.
— Сара?
Най-накрая, тя чу гласа на Оуен.
— Мисля си, че и аз трябва да дойда с теб в полицията. Ще им обясня обстоятелствата…
Сара се обърна към него и обгърна лицето му с ръце. Пръстите й оставиха червени следи по мургавата му кожа.
— Виж, полицаите ме подозират за убийството на цялото ми семейство. Те знаят, че съм била в къщата при леля ти днес след обяд. Сигурна съм, че мислят, че съм убила и нея — добави тя с горчивина в гласа. — В потвърждение на това, те получиха един труп във влака и един тук. Ще ме затворят завинаги и няма защо да те повличам със себе си в този кошмар. Ти дори не ме познаваш — очите й се наляха със сълзи и тя едва успяваше да си поеме дъх.
Оуен внимателно свали ръцете й от лицето си и така силно стисна пръсти й, че я заболяха.
— Идвам с теб в полицията — заяви твърдо той. — На мен ще ми повярват!
— Как? — попита тя.
— Ще ги накарам! Ще им кажа истината!
— Каква истина? — Сара се разсмя истерично.
Известно време Оуен кара мълчаливо. На следващия светофар той се обърна към нея и я попита много сериозно:
— Не те ли интересува какви са тези мъже, които стоят зад всичко това? Мъжете, които ме нападнаха тази вечер… — гласът му секна за миг, но после продължи отново. — Мъжете, които убиха леля ми… Не ти ли се иска да ги видиш изправени на съдебната скамейка?
Сара гледаше право пред себе си, като се стараеше да не се разплаче.
— Тези мъже убиха семейството ми. Искам да видя как ще изгният, искам съд за тях… но знам, че не мога да направя нищо. Тези хора са убивали и ще убиват отново и съм сигурна, че в момента ни преследват.
— Но защо?
Сара Милър вдигна остатъка от меча от скута си.
— Заради това.
— Някаква счупена антика?
Сара поклати глава.
— Това не е просто антика. Това е нещо много повече.
— Да, но какво е това?
— Още не съм сигурна — измърмори тя. После поклати глава. — Това е нещо старо… не просто старо, то е древно… И е смъртоносно.
40.
Кубето се наведе над кормилото.
— Ето ги. В червения „Сивик“.
— Виждам ги — измърмори Елиът. Колата излизаше от „Скарсдейл Вилас“ на „Ърлс Корт роуд“. — Да му се не види! — изруга той. — Надявах се да ги хвана в къщата или в някой тих сокак, където и да се разпищят, няма кой да им обърне внимание.
— Какво да правя? — попита Кубето.
— Карай зад тях. Ще се доближим до тях при първа възможност. — Елиът вдигна ковашкия чук и пусна тежката му глава в шепата си. „Живи“, каза работодателят му, „но не е задължително да са здрави“.
— Мисля, че ни преследва някакъв бус.
Сара не се поддаде на изкушението да погледне.
— По какво позна?
— Ние се движим с около петдесет километра в час. Всички останали карат с поне осемдесет, но бусът поддържа нашата скорост и от известно време се крепи на една и съща дистанция зад нас.
— Направи два-три завоя. Виж дали ще ни последват — предложи Сара. Пръстите й се сключиха около ефеса на меча, като теглеха сила от окисления метал.
Без да дава мигач, Оуен зави внезапно наляво. Колата между тях и буса спря рязко, гумите й изсвириха, а слисаният шофьор едновременно натисна спирачката и клаксона. В дъното на улицата Оуен зави надясно, след това отново надясно. После зави наляво и отново излезе на „Ърлс Корт роуд“.
— Откъснахме се — въздъхна с облекчение Сара.
— Не, не сме — каза Оуен.
Бусът се движеше две коли зад тях.
— Тоя ни излъга! — изръмжа Кубето.
Елиът кимна.
— Изравни буса с колата и ги изтикай от пътя.
— В центъра на града?
— Действай!
Елиът залагаше на това, че на никого няма да му се занимава с тях. С революцията на мобилните телефони се разви една колективна апатия, по силата на която хората се намесваха най-вече като изваждаха телефоните си, за да повикат полиция. Хората смятаха, че постъпват съвсем правилно, като си седят в пашкула на собствените си коли и не се намесват лично.