![Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/4/venecianskoto-predatelstvo-bg-download.jpg)
Венецианското предателство [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-172-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:
Педантичността на духовника започваше да я отегчава.
— Ако е толкова важно, можем и да забравим за молбата ми — хладно отвърна Зовастина.
И веднага забеляза, че Мичънър усети раздразнението й.
— Вземете със себе си когото пожелаете, госпожо министър — дипломатично отстъпи той. — Светият отец ще бъде щастлив да удовлетвори желанията ви.
30
Хамбург, Германия, 1:15 ч.
Виктор седеше на бара. Рафаел спеше горе в стаята. Бяха пристигнали в Хамбург след продължително пътуване с кола през Дания и Северна Германия. Тук трябваше да се срещнат с други двама членове на Свещения отряд, за да открият шестия медальон. С кражбите на предишните се бяха справили сами, но времето изтичаше и Зовастина беше решила да изпрати още един екип за подкрепление.
Виктор отпиваше от бирата и се наслаждаваше на тишината. В слабо осветените сепарета имаше малко посетители.
Зовастина обичаше напрежението. Екипите бяха винаги нащрек, готови на всичко. Похвали почти липсваха, за сметка на критиката. Това отношение важеше за всички: сътрудниците в двореца, Свещения отряд, министрите. Никой не искаше да я разочарова. Но Виктор чуваше какво се говори зад гърба й. Струваше му се странно, че властна жена като нея обръща толкова малко внимание на недоволството и омразата. Крехката лоялност е опасна илюзия. Рафаел бе прав: нещо предстоеше да се случи. Като началник на личната й охрана Виктор често придружаваше Зовастина до тайната лаборатория в планините, източно от Самарканд. Тази отсам границата с Китай, обслужвана от нейни хора, работеща с нейните вируси. Беше виждал с очите си затворниците, върху които ги изпробваха, беше присъствал на ужасната им смърт. Беше охранявал заседателните зали, в които тя заговорничеше със своите генерали. Федерацията разполагаше с внушителна армия, достатъчно военновъздушни сили и ограничен брой ракети със среден радиус на действие. Повечето от тях бяха доставени и поддържани от Запада, който се стремеше да запази военното равновесие със съседите на Федерацията — Иран, Китай и Афганистан.
Той беше наясно с плановете на Зовастина, въпреки че не ги беше споделял с Рафаел. Беше я чувал да говори за хаоса в Афганистан, където талибаните отчаяно се бореха за изплъзващата им се власт, за войнствените изявления на президента на Иран, за неразумния начин, по който властите в Пакистан продължаваха да си затварят очите пред износа на тероризъм и насилие.
Това бяха държавите, които бяха в центъра на вниманието й. Щяха да умрат милиони от техните поданици. Вибрацията в джоба му прекъсна мислите му. Той измъкна мобилния телефон, погледна екрана и стомахът му се сви на топка.
— Радвам се, че те открих, Виктор — каза Зовастина. — Имаме проблем.
Той мълчаливо изслуша разказа за инцидента в Амстердам, при който двама членове на Свещения отряд били убити, докато търсели поредния медальон.
— Американците започнаха официално разследване. Искат да знаят защо моите хора са стреляли срещу агенти на Сикрет Сървис. Между другото, един много добър въпрос.
Най-вероятно защото са изпитвали ужас, че могат да те разочароват, помисли си Виктор. И затова са проявили безразсъдство. На глас обаче каза нещо съвсем различно:
— Щеше ми се лично да проведа операцията в Амстердам.
— Добре, Виктор. Признавам, че имаш право. Ти беше против изпращането на втори екип, но аз пренебрегнах мнението ти.
Той благоразумно замълча. Признанието й беше достатъчно невероятно, за да го обсъжда.
— Предполагам, че искате да знаете защо американците изведнъж са се появили там, нали?
— Хрумна ми подобен въпрос.
— Може би защото сме компрометирани.
— Съмнявам се, че ги е грижа за това. Безпокоят ме повече нашите приятели от Венецианската лига, особено онзи, дебелият.
— Но американците все пак са били там.
— Вероятно случайно.
— Какво казват те?
— Техният представител отказа да даде подробности.
— Госпожо министър — понижи глас Виктор. — Разбрахме ли в крайна сметка какво точно преследваме?
— Работя по въпроса. Напредваме бавно, но вече съм сигурна, че ключът към загадката на Птолемей се крие в тялото, което някога е лежало в Сома в Александрия. Убедена съм, че това, което ни трябва, са мощите на свети Марко в базиликата „Сан Марко“ във Венеция.
Чутото беше новост за него.