Пророчеството [bg]

И за пореден път получи същия отговор:

— На едно място, където ще ти помогнем да се излекуваш.

Още докато го казваше, тя усети чувството му на неудобство.

— А какво ще стане с мен? — попита тя, като го гледаше в очите. По бузата й се търкулна една сълза.

Той се извърна настрани.

— Ще възстановиш паметта си.

— А после? Какво ще стане с мен, след като възстановя паметта си?

Той положи внимателно книгата върху леглото.

— Хайде засега да се съсредоточим върху това.

Зоуи погледна книгата. Нещо като енциклопедия за породи кучета, пълна с цветни илюстрации.

— За какво ми я давате?

— Беше ми казала, че у дома сте имали куче. Я да видим дали ще познаеш породата му.

— Защо?

— Защото така могат да се отключат и други спомени. Човешкият ум работи чрез несъзнателни асоциации. Една запаметена подробност води към друга. Ако открием твоето куче, може да се сетим и за името му. После евентуално и за някоя случка, свързана с него, например как сте прекарали един ден заедно на плажа. И без да усетиш, по този начин можеш да достигнеш до области от съзнанието си, които в момента ти се струват изтрити.

— Добре — прошепна тя.

Докторът започна търпеливо да отгръща страниците.

— Я да видим! Дали не изглежда ето така? — Той посочи снимка на лабрадор.

Тя се намръщи.

— Не, не беше толкова голямо.

— Хубаво. Да разгледаме някои по-дребни породи. Това е кокер шпаньол. Твоето такова ли беше?

Тя поклати глава.

— Ами това?

— Не, не прилича.

Той отгърна друга страница.

— Ето го! Това е моето куче!

— Уест-хайленд бял териер?

Тя познаваше кучето на картинката. Същото малко бяло кученце от замъгленото й съзнание.

— Да, то е. Моето куче!

— Много добре — усмихна се докторът. — Ти наистина показваш добър напредък, Зоуи.

— Ще мога ли скоро да си тръгна?

— Да.

— Колко скоро?

— Още не мога да кажа. Всичко зависи от възстановяването ти.

— Какво трябва да си припомня? — попита тя, като повиши тон. — Това тук не е никакво лечение. Вие ме държите против волята ми. Какво толкова важно трябва да си спомня, щом ме държите като пленница?

Докторът нямаше отговор на този въпрос.

— Да караме стъпка по стъпка.