Загадката на Марголия [bg]

— От колко време са тук хората? На Римуей?

— Повече от шест хиляди години.

Поклати глава.

— По-дълго, отколкото е съществувала цивилизацията на Земята.

Алекс се вгледа в него и попита:

— Значи не ви хареса животът в Американската република?

— Търсехме по-добро място.

— Откъде взехте космическите кораби? — попитах.

— „Откривател“ беше купен от „Интеруърлд“. Търговец на стоки втора ръка. „Бремерхевън“ беше построен от китайците. Беше известен кораб по онова време. Участваше във флота, който закара хората и оборудването на Утопия.

— Утопия? — учудих се.

Хари въздъхна.

— Беше ранен опит за колонизация. Не се получи. Както и да е. — Загледа се в книгите, изучаваше заглавията. — Никога не съм чувал за тези хора.

Алекс махна с ръка.

— Твоя ли беше идеята да се отправите към звездите?

Хари изглеждаше уморен.

— Съмнява ме, че е била нечия идея. — Като че ли се опитваше да си спомни. — Вероятно се е родила сред група съмишленици. Много се говореше за това да се махнем. Можем ли да открием кораб? Можем, ли да открием място за себе си? В началото бяха само разговори. — Вълнуваше се. — Място за себе си. Това стана нашето мото.

— Как събрахте пет хиляди души, готови да тръгнат?

— Пет хиляди и триста. Започнахме с осемстотин, но генетиката не вещаеше успех при толкова малко хора, затова се обърнахме към приятели. Поканихме и хора, които бяха уморени от обществото.

— И те се присъединиха? — попитах.

Хари се засмя.

— Малцина, дори измежду най-смелите, са готови да напуснат дома си завинаги. Но имаше много желаещи, дори накрая ни се наложи да спрем да приемаме.

— Имало е и други опити за заселване. Споменахте Утопия.

— Да. По времето, когато бяхме готови с проекта, вече имаше натрупани свидетелства за провали. Говореше се за това, когато потеглихме.

— Как реагира правителството? Направи ли опит да ви спре?

— Напротив. Бяхме заклеймени от официалния говорител и постепенно от останалата част на обществото като хора, които не обичат родината си. Но всъщност дори ни помогнаха.

— Как решихте на кой свят да се заселите?

— Изпратихме група учени и други специалисти. Те откриха мястото…

— И са се заклели да го пазят в тайна.

— Да.

— Не смятах, че е възможно да се опази такава тайна.

— Алекс — каза той, — всички разбирахме, че ако някой разкрие местонахождението на колонията, ще бъдем последвани от всички злини и глупости, които се опитвахме да оставим зад себе си. Знаеш ли къде се намира Марголия?

— Знаеш, че не знам.

— Значи сме успели.