Двор от рози и бодли

Спънах се, но успях да се задържа изправена и в този момент нагата отляво нападна. Аз спрях на място и замахнах силно с лъка. Почти изпуснах ръкохватката му, когато дървото се удари в змийското лице и се чу смразяващо кръвта хрущене на счупени кости. Прескочих огромното му тяло, без да спирам, за да се огледам за другите двама.

Успях да направя три крачки, преди третата нага да се изправи пред мен.

Замахнах с лъка към главата на създанието. То избегна удара. Другите двама засъскаха. Усетих ги как се приближават отзад. Стиснах лъка по-силно.

Бях обкръжена.

Завъртях се бавно в кръг с вдигнат, готов за удар, лък.

Едно от създанията ме подуши, цепнатините, които му служеха за ноздри, се разшириха.

– Мършаво човече – той се изплю и се обърна към другите, чиито усмивки се изостриха. – Знаеш ли какви загуби ни нанесе?

Нямаше да се предам без бой, без да взема някой от тях със себе си в Отвъдното.

– Върви по дяволите – казаха аз, но думите ми излязоха като немощен шепот.

Те се разсмяха и започнаха да се приближават. Замахнах с лъка по най-близкия. Той избегна удара и се изкикоти.

– Ще си поиграем с теб... но на теб може да не ти се стори забавно.

Стиснах зъби и отново замахнах. Нямаше да допусна да ме хванат като вълци сърна. Ще намеря изход от положението. Ще...

Една ръка с дълги черни нокти стисна лъка ми и в тихата гора отекна сухо пукане.

Въздухът внезапно напусна дробовете ми и имах време само колкото да се обърна, преди един от тях да ме стисне за гърлото и да ме хвърли на земята. После заблъска ръката ми в земята толкова силно, че костите ми изстенаха, докато не разтворих пръсти и не изпуснах остатъците от лъка.

– Когато ти смъкнем кожата, ще ти се прииска никога да не си идвала в Притиан – каза той в лицето ми, а дъхът на леш, който лъхаше от устата му, навлезе в гърлото ми. Задавих се. – Ще те накълцаме на толкова ситни късчета, че за гарваните няма да остане нищо.

В тялото ми избухна нажежен до бяло пламък. Ярост, ужас или първичен инстинкт, не знаех. Не мислех. Грабнах ножа от ботуша си и го забих в люспестата шия на нагата.

Лицето ми се окъпа в кръв, навлезе и в устата ми, докато крещях от ярост и от ужас. Нагата падна назад. Изправих се на крака преди останалите двама да ме хванат, но нещо твърдо като камък ме удари в лицето. Усетих вкус на кръв, пръст и трева, когато паднах. Пред очите ми играеха звезди и аз отново се помъчих да се изправя на крака, инстинктивно, без да спирам да опипвам наоколо за ножа на Люсиен.

Не и така. Не и така. Не и така.

Едната нага се метна към мен и аз се извъртях настрани. Ноктите на създанието закачиха наметалото ми, дръпнаха го силно и го разкъсаха на парцали. Другата нага ме притисна към земята и заби нокти в ръцете ми.