Великата криминална революция [bg]

Пред мене се изпречи омоновец. Щракна спусъка. Представете си ситуацията: пиян човек с автомат, с очи, в който няма нищо човешко, а до краката му, малко встрани, лежи нечий труп. „Хайде, куче, прощавай се с живота!“ — казва той, приближавайки към мен. Плю два пъти в лицето ми и закрещя: „Обръщай се!“. Обърнах се с гръб към него. „Клекни!“ И изстреля един ред над главата ми…

Лежах, нямах сили да стана. С крайчеца на окото си видях, че от „моя“ вход излезе депутатът Шашвиашвили; повалиха го на земята и започнаха да го ритат с ботуши. Излезе депутатът Фахрутдинов. Като от заседание — с чанта и вратовръзка. Омоновците се спуснаха към него. Фахрутдинов казва важно: „Аз съм депутат на независимата република Татарстан!“ — „Ах, ти, татарино!…“ И с всичка сила — с приклада по главата… (Фахрутдинов сега е в болница в много тежко състояние.)

Докато биеха Фахрутдинов, аз станах. И побягнах — да става каквото ще. Вмъкнах се във входа и започнах да звъня на всички апартаменти поред. Никой не ме пуска. В апартамента има хора, чува се лай на кучета, но никой не ме пуска.