Зад кулисите на ФСБ (КГБ) [bg]

Няма съмнение, че „резидентът на КГБ“ в обкръжението на Елцин е неговият бодигард Коржаков. Той започва да охранява Елцин през 1985 година. През 1983-84 г. е бил в личната охрана на Андропов. А преди това, от 1978 година, бил телохранител на афганистанския лидер Бабрак Кармал. Първо в Москва, а през 1981–1982 г. — и в Афганистан.

Струва си да разгърнем циничната, но твърде откровена книга, която Коржаков пише, след като през 1996 година го изхвърлят от Кремъл. Елцин се запознава с него веднага щом влиза в Политбюро и получава от КГБ полагащата му се охрана от трима души. Но как Коржаков успява да стане най-близкият му приятел?

Другарят Сталин е, силно казано, среден на ръст, затова и цялото му Политбюро се състои все от ниски хора. По същата логика Елцин има слабост към хора с неговия ръст. Достатъчно е да си спомним най-добрия му приятел Коля! Външно Коржаков също прилича на Елцин — за бодигардове винаги са избирани мъже като „гардероби“, за да могат да прикриват клиента си от куршумите. Продължаваме нататък: Елцин не пуши и не понася миризмата на тютюнев дим — Коржаков не пуши. Елцин е запален спортист, обожава волейбола (тенисът идва по-късно) — Коржаков играе волейбол почти като професионалист. По време на първия отпуск, когато Елцин от сутрин до вечер забива топката, Коржаков се проявява в целия си блясък!

„Това беше меденият ни месец“ — пише за този период Коржаков. Другото хоби на експрезидента също е прекалено добре известно на всички. Коржаков не си пада по такива работи, но щом е от полза за делото, винаги може да изпие толкова, колкото трябва. Някои фаворити на Елцин се оказват слабаци по тази част и ги „изхвърлят от кораба“. Друго немаловажно обстоятелство: и двамата ни герои произхождат от най-низшите слоеве на обществото, имат сходна психология и навици. Елцин е роден на село, родителите на Коржаков са обикновени работници, детството му е преминало в къща с пръстен под.

Дотук добре, но нали заради такива неща никой няма да те направи член на семейството си. А Коржаков става кръстник на внука на Елцин! И все пак всичко това не стига, за да споделяш огромната си власт. Имало е и по-съществени причини за безграничното доверие, което Борис Николаевич изпитва към този кагебист. От книгата на Коржаков става пределно ясно как е протекла операцията по внедряването. Тя започва, когато през 1987 година Елцин започва да се бунтува против Горбачов — „само празни приказки и никакви реформи!“. Заради това моментално го изключват от Политбюро. Но го оставят член на ЦК и го пращат да работи в строителен комитет. Естествено, цялото му обкръжение мигом се разбягва и Елцин се оказва в пълен вакуум. Вече не му се полага охрана и Коржаков е преместен на друга работа. Но той въпреки всичко продължава да общува с Елцин. Сиреч: в свободното си време мога да ходя при когото си ща, още повече че Елцин не е враг на народа, а член на ЦК. Заради това си предизвикателно поведение Коржаков е уволнен от КГБ.