Копринената паяжина
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Переводчик: Благовеста Георгиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Копринената паяжина». Краткое содержание книги:
Останала сама за няколко минути, Катлийн се опита безуспешно да успокои дишането и пулса си. До влизането на лекаря вече трепереше от нервно напрежение.
— Госпожице Хейли, аз съм доктор Питърс. Моля, без шеги във връзка с името ми. Много от колегите ми често подхвърлят, че е трябвало да бъда уролог, а не гинеколог — той се разсмя на собствената си шега и Катлийн съумя да му отговори с усмивка. Кой можеше да изпитва страх от един любезен мъж на средна възраст с побеляла коса, очила, които непрекъснато се плъзгаха по носа му, и с добродушното изражение на Дядо Коледа? Беше му благодарна за опита да я накара да се отпусне.
Прегледът беше рутинен. Прослуша гръдния й кош, провери жлезите й на врата, погледна очите и гърлото й, после я помоли да легне на твърдото легло и прегледа основно гърдите й.
— Болят ли ви?
Гърлото й се сви около буцата, която се появи внезапно там. Ерик й беше задал същия въпрос. На следващата сутрин. Все още в ушите й звучеше сериозната извивка на гласа му, усети загрижеността, с която я докосна тогава…
— Малко.
Докторът извика сестрата да помогне на Катлийн да постави крака в гривните от неръждаема стомана. Потръпна леко от хладината на метала.
— Съжалявам — обади се лекарят, когато чу неволното й ахване. — Помолих жена си да оплете нещо за тези гривни, но тя е прекалено ангажирана с тениса… А сега се отпуснете, докато ви прегледам. Смъкнете се малко надолу. Точно така, достатъчно. Отпуснете се.
Отново Ерик… Беше шепнал тези, думи в ухото й дори когато й отнемаше девствеността. Отпусни се. Отпусни се. Докато изневерявам на жена си и те мамя — отпусни се…
И разширителят беше студен и когато се отвори в нея, Катлийн се сви и стисна тъканта над гърдите си, стегна челюсти. Не отпусна юмруци, докато пръстите на лекаря не се отдръпнаха от нея.
— Ще ви видя в офиса си, когато се облечете.
Облече се при бърборенията на сестрата, която почистваше леглото и го приготвяше за следващата пациентка. Когато Катлийн й каза къде работи и какво точно, момичето беше истински впечатлено.
— Каква чудесна, вълнуваща работа имате!
Да, помисли се Катлийн. Не съвсем подходяща обаче за бременна жена. Но тя, разбира се, не беше бременна, иначе лекарят щеше да й го каже веднага. Взе книжна салфетка и попи потта от дланите си.
— Влезте — реагира той веднага на боязливото й почукване. Стана вежливо при влизането й, посочи й стол срещу бюрото си и когато Катлийн се отпусна на него, скръсти ръце пред себе си и я погледна обезоръжаващо над очилата.
— Госпожице Хейли, извинявайте за директния ми въпрос, но не подозирахте ли, че сте бременна?
Думите му я удариха като залп от оръдие. Стори й се, че жизнените й сили бавно заизтичат от тялото й — като въздух от недобре вързан балон. След няколко мига имаше чувството, че в нея не е останало нищо. Но това не беше вярно. Бебето на Ерик беше в нея.
Очите й се напълниха със сълзи и тя наведе глава.
— Да — призна тя тихо.
— Кога беше последният ви мензис? — повтори той въпроса на сестрата.
— През първата седмица на юли — знаеше, че е безсмислено да поддържа лъжата си.
Той пресметна наум и каза:
— Това съответства на резултата от прегледа. По размера на матката ви прецених, че бременността ви е на десет седмици — покашля се деликатно — даваше й време да възприеме думите му. — Всичко изглежда напълно нормално. Кръвната ви захар е в нужните граници, но ви съветвам да започнете да се храните по-добре и да се опитате да наддадете малко. Ще родите…
— Не мога да родя това бебе — каза бързо тя, преди да изгуби напълно куража си. Преглътна тежко и изтри нетърпеливо сълзите от бузите си със стиснати юмруци. — Искам да направя аборт.
Доктор Питърс сякаш се стресна от решителния тон и упоритата линия на брадичката й. Не му изглеждаше от жените, за които вземането на прибързани решения е нещо обикновено — особено когато става въпрос за толкова важен въпрос.
— Това първа бременност ли ви е, госпожице Хейли?
Смехът на Катлийн тежеше от горчивина. Откъде можеше доктор Питърс да знае, че това бебе е плод на първата й нощ, прекарана с мъж? Дори не й беше минало през ум, че трябва да вземе предпазни мерки. Мили боже, та момичетата в пубертета имат повече разум от нея! За какво си беше мислила тогава? Катлийн се изсмя отново и доктор Питърс вдигна въпросително вежди.
— Да, това е първата ми бременност.