Смъртта на магьосника

След като службата свърши, Корбет изчака на входа появата на свещеника.

— Виж ти, виж ти — отец Матю се приближи, развял черна роба. Здрависа се с Корбет. — Сър Хю, искаш да поговориш с мен ли?

— Най-напред, отче, каква е тая миризма?

— Малко сяра за почистване — отвърна свещеника. — Понякога оставям вратата отворена, случвало се е даже и лисица да роди вътре. Оставят тук какво ли не!

— Може ли да отидем в къщата ти, отче?

— Трябва да дам последно причастие на някои от нашите болни — извини се свещеникът, — но тия дни, сър Хю…

— Кажете ми, отче, имаш ли арбалет?

— Да, имам — отвърна свещеникът и застана нащрек. — Имам и колчан със стрели. Чудех се кога ще дойдете да ме разпиташ, сър Хю, но вече ви казах всичко, което знам. А що се отнася до младите жени, то аз им преподавам в нефа, изслушвам изповедите им и в неделни, и празнични дни ги причестявам.

— Да не би да са непокорни и недисциплинирани? — запита Корбет.

— Сър Хю, ако искаш да откриеш какво мислят за мен, защо не попиташ направо тях? Сутринта, когато намериха бедната Ребека, бях тук, в църквата. Чух Алуша да пищи. Викаше толкова пронизително… — отец Матю се взря в острите черти на писаря и в лицето на другия, застанал в сенките. — Наистина трябва да тръгвам — избърбори бързо той. — Скоро ще дойде празникът на непорочното зачатие, а после и Коледа. Трябва да започна събирането на дърва за яслата, както ни е учил свети Доминик — той посочи вратата. — Сър Хю, винаги си добре дошъл.

— Мисля, че искаше да си тръгнем — Ранулф се ухили, докато отвързваха конете.

— Изглеждаше притеснен — намеси се Чансън.

— Да, така е.

Корбет събра юздите и се загледа пак в църквата. Беше древна постройка с рушащи се стъпала, но вратата бе нова и подсилена с железни гвоздеи.

— Много е странен този отец Матю — каза той замислено, докато пъхаше крак в стремето и се мяташе на седлото. — Латинският му е отличен, а пък държеше нафората по грешен начин. След освещаването, Ранулф, свещеникът трябва да държи палеца си притиснат към показалеца, това е детайл от ритуала.

— Може да му е било студено, като на мен — озъби се Ранулф.

— Пък и за беден селски свещеник изглежда много разбира от църковното учение и твърдението, че и Светата Дева е зачената без грях, и все пак — той пришпори коня си — изглежда не си спомня, че свети Франциск, а не свети Доминик е направил първата ясла.