Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
— В такъв случай значи просто са правили измервания? — и отново се прозина.
— Да — отвърна Леген. — А какво друго биха могли да правят?
Дорс примига, както често й се случваше, когато се опитваше да мисли бързо.
— Всичко е съвсем логично. На коя точно станция принадлежи този вертопланер?
Леген завъртя глава.
— Доктор Венабили, как можете да очаквате, че ще зная?
— Мислех, че всеки метеорологичен летателен апарат би следвало да носи отличителните знаци на своята станция.
— Положително, само че аз дори не съм поглеждал нагоре, за да ги видя, нали разбирате. Имах да върша работа, така че оставих и другите да си вършат своята. Когато ни докладват, ще разбера чий е бил вертопланерът.
— Ами ако не докладват?
— Тогава ще предположа, че уредите им са отказали да работят. Понякога става и така. — Десният юмрук на Дженар Леген бе здраво стиснат. — Е, това ли е всичко?
— Почакайте още миг. Как мислите, откъде може да е дошъл този вертопланер?
— Би могъл да е от всяка станция. Ако са предизвестени един ден по-рано, а имаше доста повече време, тези кораби могат спокойно да стигнат до което и да е място на планетата.
— Все пак кои са най-вероятните станции?
— Трудно е да се каже: Хестелония, Што, Зигорет, Северно Дамиано. Бих казал, че най-вероятно е да е от някоя от тези четири, но би могъл и да е от всякоя от останалите четиридесет.
— Тогава само още един въпрос, докторе. Когато разгласихте, че ще се качите на Горната страна, случайно да сте споменали, че с вас ще дойде някакъв математик, на име Хари Селдън?
Върху лицето на Леген се появи изражение на дълбока и искрена изненада, което бързо се превърна в презрително.
— Защо ще изреждам имена? Кой би се заинтересувал?
— Чудесно — рече Дорс. — Истината по въпроса е, че доктор Селдън е видял вертопланера и присъствието му го е разтревожило. Не съм сигурна защо, в това отношение неговата памет очевидно е малко неясна. Но той тъй или иначе е побягнал от кораба, загубил се е и не си е помислил за връщане — или не се е осмелил да си помисли — докато здравата се е смрачило, а в тъмното не е успял да намери съвсем точно пътя. Никой не може да ви обвинява за това, така че нека и вие, и ние да забравим целия инцидент. Съгласен ли сте?
— Съгласен — кимна Леген. — Довиждане! — Обърна се на пети и излезе с видимо облекчение.
Когато той си отиде, Дорс стана, внимателно изу чехлите на Селдън, пооправи го в леглото му и го зави. Естествено пациентът й спеше дълбоко.
Сетне приседна и се замисли. Колко от онова, което бе казал метеорологът беше истина и какво ли би могло да се крие зад думите му? Не знаеше.
VII. МИКОГЕН
МИКОГЕН — Сектор на древен Трантор. Потънал в миналото на собствените си легенди, той е оказвал слабо влияние върху планетата. Самозадоволяващ се и саморазслояващ се до степен…