Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)
- Автор: Джиарини Орио, Лидке Патрик М.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олег Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)». Краткое содержание книги:
До днес Римският клуб публикува ежегодни доклади, тенденцията в които е преминаване от първоначално диагностициране към предписване на ефективни рецепти. Настоящото изследване „Бъдещето на труда“ е поредното доказателство.
При това положение ние трябва първо да се запитаме: как при произвеждането на богатство са се изменили системите за предлагане и как и защо технологическият напредък като че ли не успява да поддържа еластичността на предлагането. Отговорът може да се намери в практиката, при положение че отхвърлим някои схващания, които ни пречат да разберем из основи истината за производството.
Икономиксът се роди, за да стане специфична дисциплина в деня, когато Адам Смит бе готов да предложи цел за икономикса и, същевременно, да предложи метод за измерване на неговите постижения.
Голямата цел бе развитието на богатството на народите. То може да се натрупа чрез прибиране на потенциала на буржоазната индустриална революция, която още тогава е била вече факт. Важно е било да се увеличи производствения капацитет чрез въвеждането на нови инструменти (доставени чрез натрупване на капитала и инвестиране) и ползването на труда. Процесът е измерим, защото производствените фактори — капитал и труд — могат да получат парично изражение. Този производствен процес може да бъде изразен чрез добавената стойност, която сама по себе си изразява мерна единица за обем.
Считало се е, че обемът манифактурно производство при всички обстоятелства допринася за растежа на богатството и че като такова, то е най-ефективния метод за създаване на богатство. И наистина, това се оказа вярно в продължение на последните два века.
В момента обаче, когато обслужващите функции се оказаха по-важни в процесите на производството на богатство в сравнение с чистите манифактурни функции, тази дефиниция за стойност стана невалидна. При „принадената стойност“ производството на материалния продукт, продаден на пазара в даден момент, дава дефиницията на неговата икономическа стойност. Това е вярно, когато говорим за материални продукти и процеси: маса, килограм картофи, кон…
Когато технологическото развитие допринася за произвеждането на комплексни системи, нуждата от сервизни функции, които са решаващи за произвеждането на каквито и да било инструменти или ползваеми стоки става повече от очевидна. В резултат на това увеличаването на богатството трябва да се измерва спрямо ефективността на тези системи. Тяхната изява не може да се идентифицира с простата наличност на някакъв материален продукт.
При системата на индустриалната революция увеличаването на богатството може да бъде измерено с увеличението на броя на закупените продукти. При ефективното производство — например състоянието на човешкото здраве — фактът че си по-богат или в по-добра форма не може да се приравни със закупуването на повече лекарства или пък тяхното ползване. Това е още по-вярно при всеки случай, когато по-голям брой услуги се прилагат в ползването на каквото и да е благо.
Оттук и основната промяна, настъпила с прилагането на обслужващите функции като по-важни от гледна точка на разходите и ползването на ресурси. Мерките, оценяващи принадената стойност, оценяват обема или по-точно цената му, но не и увенчаване на богатството, както са мислели по времето на индустриалната революция. Трябва да отбележим между другото, че и обратното може да стане: богатството може да се увеличи значително чрез немонетаризирана ефективност на индустриалната система — примерно относителните цени в информационния бизнес отпаднат.
Трябва да е ясно, че обсъждането на понятието „богатство“ сега включва идентифицирането на онези производствени дейности, които реално допринасят за увеличаването на това богатство. Ако такова разбиране вземе връх, то тогава дефинирането на една ефикасна политика на трудова заетост би било много по-лесно.
4.1.2. Богатството на народите като някакъв „чеиз на природата“ или настойничеството
Така, както дотук оценяваме икономиката, ние се осланяме на брутния национален продукт и начина, по който той се е променял във времето като кантар на всички приходи на нашето икономическо благосъстояние. Тази система за оценка обаче има своите недостатъци, като основният от тях е, че тя не отчита околната среда като важен източник на продукт в това равенство. В някои случаи — а те очевидно се увеличават — така нареченият икономически растеж не води до истински растеж на богатството и благосъстоянието.