Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В Гренландия вярват, че докато ражда и известно време след това, жената е способна да предизвика буря. Необходимо е само да излезе навън, да поеме въздух и като се прибере, да го издуха. В древността в Коринт живяло семейство, което имало славата, че може да укроти бушуващия вятър. Не се знае по какъв начин членовете на това семейство упражнявали полезната си функция, но тя вероятно им е печелела нещо по-солидно от чистата слава, тъй като населението на полуострова си вадело прехраната от морето. Дори в християнски времена, при управлението на Константин, в Константинопол убили някой си Сопатер, обвинен, че обвързвал ветровете с магия, защото се случило корабите със зърно от Египет и Сирия да се задържат далеч поради безветрие или насрещни ветрове и гладната византийска паплач била разярена. Финските шамани продавали вятър на задържаните от буря мореплаватели. Вятърът бил вързан в три възела, ако отвържели и първия възел, задухвал умерен вятър, ако отвържели втория — излизала буря, а от третия — ураган. Нещо повече, естонците, чиято страна е отделена от Финландия с тясна ивица вода, все още вярват в, магическата сила на своите северни съседи. Простите естонски селяни отдават на машинациите на финските шамани и вещици силните ветрове, които духат пролетно време от север и североизток и носят със себе си треска и ревматични възпаления. С особен ужас гледат те на три дни през пролетта, които наричат кръстни дни, защото единият от тях се пада на Възнесение. През тези дни хората от околностите на Фелин се боят да излизат навън, да не би жестоките ветрове, които идват от Лапландия, да ги повалят мъртви. В естонска народна песен се казва:
Говори се също, че моряците, които се борят срещу вятъра във Финския залив, виждат как зад тях изниква непознат платноход, който малко по малко ги настига. Той идва като облак от брезент, разпънал всички допълнителни платна право срещу вятъра, проправя си път през разпространените вълни, изхвърля с кила си огромни струи вода, всяко платно е надуто до пръсване, всяко въже — опънато до скъсване. Тогава моряците знаят, че той идва от Финландия.
Изкуството да се връзва вятъра в три възела — така че колкото повече възли се развързват, толкова по-силно да започва да духа той — приписват на шаманите от Лапландия и на вещиците от островите Шетлънд, Луис и Мен. Шетлъндските моряци все още си купуват ветрове във вид на вързани на възел кърпички или върви от стари жени, които си приписват способността да управляват бурите. Говори се, че и досега в Лъруик някои старици си изкарват прехраната от продажба на вятър. Одисей получил ветровете в кожена торба от Еол, бога на ветровете. Племето мотумоту от Нова Гвинея смята, че ветровете изпраща един магьосник от Ой — за всеки вятър той има по един бамбук, който отваря, когато пожелае. На върха на хребета Агу в Того, Западна Африка, има фетиш на име Багба, който управлявал вятъра и дъжда. Казват, че неговият жрец пази ветровете затворени в големи делви.
Често на бурните ветрове гледат като на зли същества, които могат да бъдат сплашени, прогонени или убити. Когато ветровете и лошото време продължат дълго и храната свършва, ескимосите от централните райони на Канада се опитват да направят магия на бурята, като правят от водорасли, дълъг камшик и въоръжени с него отиват на брега и удрят по посока на вятъра, като крещят: „Таба!“ (стига вече). Веднъж, когато северозападните ветрове задържали дълго време леда по брега и храната започнала да свършва, ескимосите изпълнили церемония, за да настъпи затишие. Запалили на брега огън, събрали се около него и занареждали. До огъня се приближил старец и с гальовен глас поканил демона на вятъра да се пъхне под огъня, да се стопли. Когато сметнали, че вече е пристигнал, старецът изсипал върху пламъците съд с вода, събрана от всички присъствуващи мъже, и в същото време към мястото на огъня полетял облак стрели. Те смятали, че демонът няма да остане там, където са се отнесли така лошо с него. За да подсилят ефекта, стреляли с пушка по всички посоки и поканили капитана на един европейски кораб да стреля срещу вятъра с оръдие. На 21 февруари 1883 г. ескимосите от Понт Бароу, Аляска, изпълнили подобна церемония с намерение да убият духа на вятъра. С тояги и ножове, които размахвали насам-натам, жените прогонвали демона от къщите си, докато мъжете, събрани около огъня, го застреляли с пушките си и го смазали е тежък камък в момента, когато парата се вдигнала като облак от димящите въглени, върху които излели ведро с вода.