Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Каша ли? Не намираш ли, че звучи някак странно? Според мен, тя получава точно това, което е искала.
— Марк, наистина ли си толкова огорчен, колкото изглеждаш? Държиш се така, сякаш Ейми е преследвала теб… или сякаш е имала някакъв избор.
— Винаги има избор.
Брад се поколеба, преди да продължи:
— Не знаех, че те е засегнала толкова дълбоко.
Марк потръпна. „Нима болката е изписана на лицето ми?“
— Това вече няма значение — рече тихо, съзнавайки, че е безсмислено да крие чувствата си.
После стана и отново напълни чашите с кафе.
— Все още не си ми казал какво те води насам.
— Знаеш ли как й се отразява всичко това? Като прибавим и напрежението в работата, не е чудно, че клиентите й се чувстват в правото си да я разпитват какво става с нея. Миналата седмица положението съвсем се влоши и тя напусна, защото реши, че носи повече вреда, отколкото полза за компанията на Максуел.
— Да не би под „всичко това“ случайно да имаш предвид скорошното й встъпване в право на собственост? Мога само да ти кажа, че тя ще стане много богата.
Марк добре знаеше, че парите никога не са били нейна цел, но противната мисъл разпалваше гнева му, а гневът от своя страна поразсейваше болката му.
— Но тя ти е обяснила, че въобще не се интересува от „Сигма“.
— Стига, Брад! Не вярвам да си убеден в това. Ако не е искала обезщетение, за какво, по дяволите, е започнала тази игричка?!
Да даде на Ейми онова, което считаше, че по право й се полага, се бе превърнало във фикс идея за Марк. Въпреки че не разбираше добре психическото си състояние, за него бе еднакво важно да изкупи греха на своя баща към семейството й и да удовлетвори иска й. Нуждата от изкупление бе причината, поради която бе решил да й преотстъпи половината от компанията, независимо дали Ейми го желаеше или не.
— Може би в началото…
— Да не би да намекваш, че междувременно се е случило нещо, което е променило намеренията й?
Брад укорително поклати глава.
— Наистина ли си толкова сляп?
— И какво по-точно означава това?
— Тя те е обикнала! — извика Брад, изтървайки нервите си.
После стана и с широки крачки се запъти към вратата. На прага се спря и се обърна.
— И поради някаква глупава причина, която аз не схващам, Ейми все още те обича.
Скъса се тънката нишка, която бе задържала чувствата на Марк през последните два месеца. Когато Брад затръшна вратата след себе си, той мъчително простена и с рязък замах захвърли чашата си с кафе. Крехкият порцелан се разби в отсрещната стена и на нея лъсна грозно тъмнокафяво петно.
Вътрешно в себе си Марк се раздвояваше между недоверчивото дете и мъжа, който отчаяно желаеше да повярва, че въпреки всичко Ейми наистина го обича. В края на краищата, съмненията, които бяха определяли целия му живот, взеха връх и сега. Той не можеше да се върне при нея. Излъгала го бе за толкова много неща, но най-важното — бе продължила с лъжите си и след като му бе признала, че го обича.
„Нима трябва да преосмисля казаното от нея и да го разделя на истини и лъжи? Ами ако един ден открия, че никога не ме е обичала? Ще намеря ли сили в себе си, за да събера парчетата от разбитото си сърце и отново да продължа напред?!…“
Ейми седеше в края на дълга лакирана орехова маса в очакване, членовете на управителния съвет да заемат местата си. Марк се бе разположил в другия край на масата и от време на време поглеждаше към нея. Бяха изминали четири месеца, откакто тя бе напуснала „Сигма“. Цяла вечност!
Сега бе тук, за да се запознае, и както всички се надяваха, да подпише споразумение със „Сигма“ по въпроса за откраднатия преди двадесет и пет години патент. Ейми нямаше представа за съдържанието на договора, състоящ се от тридесет и осем страници. Дори не си бе направила труда да го прелисти, когато й го бе връчил специален куриер. И макар че адвокатите на „Сигма“ първо й предложиха, а после и настояваха да се яви със свой защитник, тя бе пристигнала сама.
В продължение на четири безкрайно дълги месеца бе таила в себе си малка надежда, че по някакъв начин с Марк отново ще се съберат. С учудване беше открила, че под прагматичната си обвивка бе непоправимо романтична. Дори обезсърчаващият разказ на Брад за срещата му с Марк не бе успял да я отчая. Вярваше, че истинската любов побеждава враждата.
Вдигна очи и срещна тези на Марк. Сърцето й подскочи. Явно при нея мечтите умираха трудно, дори когато се сблъскваха с безразличния поглед на своя обект.
Марк посегна към чашата с вода. Не бе предполагал, че срещата с Ейми ще бъде толкова трудна за него. Със своя ръждивокафяв кашмирен пуловер, с високите велурени ботуши и плисираната си пола тя му напомняше за техния есенен уикенд в планината. Изглеждаше толкова малка, крехка и уязвима в сравнение със строгите мъже и жени в тъмни костюми.