Събуждане за мъртвеца
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Събуждане за мъртвеца». Краткое содержание книги:
Мастън изгледа Смайли втренчено за момент, поколеба се, а после каза:
— Запознах министрите със случая… доколкото е необходимо. Разисквахме какво трябва да се предприеме. Министърът на вътрешните работи също беше там.
— Кога стана това?
— Тази сутрин. Повдигнаха се някои много сериозни въпроси. Обсъдихме изпращането на протест пред източногерманците и заповед за екстрадиране на този Мундт.
— Но ние не признаваме Източна Германия.
— Точно така. В това е проблемът. Възможно е обаче да се изпрати протест чрез посредник.
— Като Русия?
— Като Русия. В случая обаче се появиха фактори, които натежават против тази идея. Изрази се мнението, че гласността, каквато и форма да приеме, в крайна сметка ще рекушира срещу националните интереси. И без това у нас се ширят силни настроения срещу превъоражаването на Западна Германия. Изрази се също така и мнението, че каквото и да е доказателство за немска шпионска дейност във Великобритания — независимо дали е подстрекавана от руснаците или не, — може да засили тези настроения. Всъщност, както знаете, не разполагаме с конкретни доказателства, че Фрай е работел за руснаците. Пред обществеността нещата спокойно могат да бъдат представени така, като че ли той е работил за своя сметка или за обединена Германия.
— Разбирам.
— Изобщо до този момент фактите са известни на много малко хора. Това е много добре. От името на полицията Министърът на вътрешните работи пое ангажимента да ги накара да омаловажат случая колкото се може повече… Я ми кажете нещо за този Мендел? Може ли да се разчита на него?
В този момент Смайли възненавидя Мендел.
— Да — отвърна той. Мастън стана на крака.
— Добре — каза той — добре. Е, аз трябва да вървя. Имате ли нужда от нещо, нещо да направя за вас?
— Не, благодаря. Гилам прекрасно се грижи за мен.
Мастън стигна до вратата.
— Е, всичко хубаво, Джордж. Приемете работата, ако можете.
Изрече го набързо, с приглушен глас и с приятна, разтеглена усмивка, сякаш това бе от жизненоважно значение за него.
— Благодаря за цветята — каза Смайли.
Дитер беше мъртъв, той го беше убил. Счупените пръсти на дясната му ръка, схванатото тяло и подлудяващото главоболие, погнусата от вината — всичко го доказваше. А Дитер му се бе оставил^ не бе натиснал спусъка, бе си припомнил приятелството им, докато Смайли не го направи. Биха се в облак, в надигащите се изпарения от реката, на поляната в гора извън времето — срещнаха се, двама приятели се събраха отново, за да се бият като зверове. Бяха дошли от различните полукълба на нощта, от различни светове на идеи и поведение. Дитер — жизнерадостен и абсолютен, — се бе борил да съгради цивилизация. Смайли, рационален и предпазлив, се бе борил за предотврати това. „О, господи — каза Смайли на глас, — кой тогава е джентълменът…?“
Стана с мъка от леглото и започна да се облича. На крака се почувствува по-добре.
ГЛАВА 17
Уважаеми Съветнико
Уважаеми Съветнико,
Най-сетне имам възможността да отговоря на предложението на „Личен състав“ да заема по-висш пост в Отдела. Съжалявам, че измина доста време, преди да го направя, но както знаете, напоследък не се чувствувах твърде добре, а освен това ми се наложи да се справям с известен брой лични проблеми, които не засягат Отдела.
Тъй като все още не съм се възстановил напълно, смятам, че ще бъде неразумно да приема предложението. Моля ви да бъдете любезен да предадете това мое решение на „Личен състав“.
Уверен съм, че ще проявят разбиране.
Ваш