Крадец на сърца
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадец на сърца». Краткое содержание книги:
Сърцето на Кейтлин се разтуптя, когато извади огърлицата — любимите й изкуствени перли. Джеси Фолкнър бе събрал разпилените стъклени мъниста и бе убедил бижутерите в „Кастил“ да ги нанижат.
— Не са истински — тихо каза тя. — Убедена съм, че са ти казали. Но ти сигурно си разбрал.
— Разбрах, че са много важни за теб, Кейтлин.
— Да. Така е. — Тя наведе глава, защото прочете много неща в блесналите му зелени очи. — Бяха на майка ми. Благодаря.
Черните коси закриваха лицето й. Джеси протегна ръка и бавно, нежно ги отметна, принуждавайки я да го погледне.
— Моля.
Той искаше да я целуне и да я притисне към себе си, но дръпна ръката си. Стори му се, че Кейтлин прие това с разочарование и колебание, сякаш не знаеше колко много я желае Джеси. Но очите, гласът и думите му бяха гальовни.
— Много бих желал да бъда с теб, Кейтлин. В леглото. Още тази нощ, ако искаш.
— Но… ти имаш рана.
— Не измисляй извинения вместо мен. Не се оправдавай. Просто кажи не! Или, още по-лесно, не казвай да. Поканата остава в сила. Вечеря на свещи, последвана от каквото желаеш. Изборът е твой.
„Ти трябва да решиш, Кейтлин. Аз не мога да избера риска от твое име.“
„Ние не се познаваме, Джеси!“ Но той й бе забранил да се оправдава. Пък и това беше лъжа. А както Джеси Фолкнър правилно бе подчертал, Кейтлин не можеше да лъже.
Тя и Джеси се познаваха. Кейтлин знаеше, че той е безстрашен, грижовен и загадъчен.
А какво знаеше Джеси за нея? Може би, че тя държи на брат му и за страстта й да спасява болни сърца. Но той сигурно си представяше и нещо друго — че Кейтлин е прелъстителка като героините му.
— Помисли, Кейтлин. Искам да бъдеш сигурна.
— Да. Добре.
Джеси се усмихна — милувка на нежна интимност и необикновено обещание.
— Е, лека нощ.
— Лека нощ.
Той излезе. Кейтлин му позволи да го стори. Когато бяха в рая, Джеси не й бе разрешил да се върне в дъжда и бурята. Но тук, в Лос Анджелис, Кейтлин го бе оставила да си тръгне. Налагаше се, защото Джеси имаше право. Тя трябваше да бъде сигурна и внимателно да прецени последиците от изкушението — неизмеримата заплаха за сърцето й.
22.
Севън Уест
Болница „Мемориъл“ Уестуд
Събота, 27 април, полунощ
Болеше я всеки мускул, сякаш не пациентът, а тя се бе мъчила да се освободи от ремъците.
И душата я болеше. Аманда не искаше да завързва момчето, макар че това беше за негово добро — да не се нарани, докато наркотиците вилнееха в организма му.
Някога и Аманда беше затворник и онези мигове на ужас бяха променили живота й необратимо, придавайки му друга посока и цел.
Именно заради този ужас тя бе станала психиатър.
И сега седя часове до пациента си, изпитвайки болка заради страданията му и понасяйки гнева му. Въпреки предизвиканата от наркотиците психоза, той съзнаваше, че е завързан и се съпротивляваше. Страхът от затворничество беше толкова първичен, че се проявяваше дори в безумието. Както и огледалното му отражение — импулсът да бъдеш свободен.
Младежът най-после заспа дълбоко — последица от седативите, които Аманда му бе дала и от факта, че въздействието на наркотиците бе преминало. На сутринта момчето щеше да бъде зашеметено и изтощено, но освободено от ремъците и от ужаса.
Но Аманда щеше да остане пленница на предишните си страхове и както винаги, вкопчена в битка, която никога не печелеше, а постигаше само временно примирие.
— Доктор Прентис, почакайте. — Нощният дежурен я спря, докато тя излизаше от отделението.
— Да?
— Доктор Тейлър ви остави бележка. Тя си тръгна преди няколко часа, когато започна смяната ми.
— О, благодаря.
Кейтлин се бе върнала. Патрик вече нямаше да бъде сам. Кейтлин щеше да му говори и да му помага.
Аманда непрекъснато мислеше за него. Тя трябваше да полага неимоверни усилия да се сдържа, защото какво би станало, ако признаеше пред Патрик и невероятната истина, и неописуемата лъжа?
„Никога не съм изпитвала такива чувства, Патрик. И не мога да повярвам.“ Това беше невероятната истина, А неописуемата лъжа? „Ти ще живееш, Патрик. И после ти и аз…“
Патрик щеше да живее! Трябваше. Но нямаше да има после. Нито „ти и аз“. Това беше лъжата.
Патрик щеше да живее! Докато четеше бележката на Кейтлин, Аманда разбра тази радостна истина.
Тя стисна листчето и скованите й крайници се раздвижиха.