Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Да, господарю, трябва да се срещнете с Осира’х, за да се уверите, че всичко направено е напълно оправдано. Вашата дъщеря ще спаси Илдирийската империя в тази война.
Прислугата отнесе разтревожения маг-император на най-извисената кула в Призматичния палат. Стоплен от многобройните слънца, брат му, облечен в светла роба, беше вдигнал глава, за да могат слънчевите лъчи да галят лицето му. Гледаше с немигащи очи ослепителните светила, сякаш имунизиран срещу опасността от ослепяване. Четирима любознателни свещеници-философи и двама паметители бяха наобиколили наскоро събудилия се губернатор на Хирилка, нетърпеливи да чуят историите и разсъжденията му.
Руса’х разказваше подробно, търсеше точните думи, за да опише всичко, което беше изпитал и прозрял. Съсредоточените паметители запомняха всяка негова дума. Свещениците-философи се задъхваха от описанията му, преценяваха смисъла на казаното съобразно всичко, което проповядваха и в което вярваха. Всички се извърнаха, дочули шума от приближаването на мага-император.
Джора’х погледна брат си, който не откъсваше очи от ярките слънца в небето, и каза:
— Наваксваш изгубеното време ли, братко? Опитваш се да събереш цялата светлина, която си пропуснал, докато беше в подтизмения сън?
Руса’х бавно се обърна към него.
— Видях самия Извор на светлината. Светлината на всички слънца в небето на Илдира, а дори и в целия Хоризонтен куп не може да се сравни с него.
Доскоро епикуреецът Руса’х предпочиташе забавленията сред многолюдни тълпи, пищни празненства и раболепни изкусителки, музиканти и актьори. Сега беше мълчалив, сдържан и замислен.
Руса’х отпрати свещениците-философи и паметителите от покрива и заговори на мага-император:
— Трябва незабавно да се върна на Хирилка. Моят народ има нужда от мен. От много дълго време са без… ясна посока.
— Съгласен съм. А Пери’х трябва да те придружи. Време е да разпратя всички кандидат-губернатори по планетите им.
Лицето на Руса’х не изразяваше нищо.
— Пери’х… — Той като че ли опита да си припомни кой е младият мъж. — И Тор’х. Да… Тор’х.
— Сега Тор’х е моят престолонаследник — отвърна Джора’х.
— Ще ми е… много полезен във времена на такива големи промени.
— Кандидат-губернаторът Пери’х също може да ти е полезен. Това е негово задължение.
— Тор’х много добре познава Хирилка и каква беше по-рано… а познава и мен. Пери’х трябва да учи всичко отначало — каза Руса’х.
Каза го не като молба, а като нещо съвсем естествено и магът-император омекна. Може би за все още незрелия Тор’х наистина щеше да е полезно да помага при такава жизненоважна дейност като възстановяването на Хирилка. Винаги можеше да го повика да се върне, ако имаше нужда от него, а пък Руса’х съвсем очевидно имаше нужда от подкрепа.
— Добре. Престолонаследникът може да те придружи за кратко за улеснение на прехвърлянето на властта. Това ще направи Империята по-силна.
— Да. — Руса’х отново се загледа в ослепителните слънца. — Може би дори по-силна отпреди.
30.
Губернаторът на Добро Удру’х
Зелената жрица вече му беше създала много проблеми. Всеки път, когато започваше да си мисли, че е намерил решение на ситуацията, възникваха цял куп непредвидени последствия. Ако Нира не се беше оказала толкова ценна за разплодителната програма, Удру’х отдавна щеше да я ликвидира. Но подобно деяние би било престъпно пропиляване на огромния й потенциал.
Въпреки че магът-император продължаваше да настоява да дойде на Добро, сега поне беше повярвал, че е мъртва.
Чрез невероятно нравствено усилие Удру’х беше успял да запази тайната от брат си. Отсега нататък обаче играта ставаше деликатна и рискована, докато губернаторът не вземеше решение как да постъпи с Нира…
В грандиозна процесия от Илдира една септа на Слънчевия флот бе започнала да отвежда губернаторите и техните млади наследници към различните илдирийски светове. Предишният ден Удру’х и кандидат-губернаторът бяха пристигнали на Добро. След като подчинените му се заеха да продължат дейностите си в разплодителните лагери, губернаторът взе Даро’х под крилото си. Двамата заедно се увериха от докладите на медицинските служители и администраторите, че експериментите продължават според програмата и че подложените на опитите не са създали никакви проблеми. След което младият му племенник се зае ревностно да изучава особеностите на колонията, чието управление щеше да поеме.
Самият губернатор се зае със собствените си неотложни задължения. Беше отсъствал прекалено дълго. Подготви се за решителни действия, потърси подкрепата на Извора на светлината и отлетя с бърз кораб към обратната страна на планетата. Съвсем сам.