Независима съпруга
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Независима съпруга». Краткое содержание книги:
Само Сали си знае как е успяла да се съвземе след като Рай я напуска преди 7 години. Тя се е превърнала в много привлекателна и самостоятелна жена както винаги е искала да бъде. Само че сега изобщо не го желае и няма нужда от него. Но дали наистина е така…
Ала поне страстта й бе споделена. Когато я вдигна нежно на ръце и я понесе към спалнята, тя като през мъгла усещаше, че и Рай трепери. Остави я на леглото, легна до нея и задърпа нетърпеливо остатъците от дрехи, които разделяха плът от плът. Не можеше да скрие желанието си от нея, точно както Сали нямаше защита срещу него. Шепнеше й несвързани думи, от които тя се разтрепери и се вкопчи в него, задавена от приливната вълна на усещанията.
Когато светът отново си дойде на мястото, Сали лежеше в прегръдките му, а той бавно галеше косите й, гърба й, раменете й.
— Нямах такова намерение — прошепна Рай в шията й. — Смятах първо да поговорим, да обядваме заедно и да се опитаме да се държим като цивилизовани хора, но в момента, в който те видях, вече нищо нямаше значение, освен да правя любов с теб.
— Това и без друго е всичко, което някога си искал от мен — отговори тя с неподправена горчивина.
Той я изгледа мрачно.
— Така ли мислиш? Това е едно от нещата, за които исках да говорим, ала първо да видим какво става с обеда.
— Не е ли изстинал? — попита Сали, отметна назад косите си и седна.
— Пържоли и салата. Салатата е в хладилника, а пържолите са готови за печене. И освободих госпожа Хърман до края на деня, така че никой няма да ни смущава.
— Всичко си планирал, а? — отбеляза тя без особен интерес и започна да се облича, а Рай се изправи и се загледа в мудните й движения.
— Какво има? — попита рязко, приближи се и повдигна брадичката й, за да види по-добре пребледнялото й лице. — Да не си болна?
Наистина се чувстваше болна, всичко я болеше и бе потисната след шеметната страст на неговите ласки. Но знаеше, че единствените й заболявания бяха неспособността да се справи с Рай и фактът, че не бе яла повече от двадесет и четири часа.
— Съвсем съм добре — успокои го. — Предполагам, че съм просто гладна. Не съм яла от вчера сутринта.
— Страхотно — почти изръмжа той. — Трябва да поотслабнеш още малко. Сигурно тежиш поне четиридесет и пет килограма. Имаш нужда от някой, който да те гледа дали ядеш, малко глупаче!
Вероятно имаше предвид себе си, ала Сали не започна да спори с него. Мълчаливо се дооблече и го изчака и той да се облече, после го последва в спретнато подредената кухня. Рай не й позволи да прави нищо и я накара да седне на един стол, докато той опече пържолите и сложи чиниите на масата в малката трапезария.
После отвори бутилка червено калифорнийско вино, което да пият с яденето, и няколко минути се храниха, без да говорят. Сетне тя попита, без да вдига очи от салатата си:
— Къде е ръкописа ми?
— В кабинета — отговори Рай. — Имаш усет към думите. Приятно е за четене.
Сали рязко вдигна глава.
— Не си имал право да го четеш!
— Така ли? — попита той сухо. — Мисля, че имам пълното право да чета това, което си писала през всичките тези дни, когато би трябвало да работиш за моето списание. Ти всяка седмица получаваше чек, без да напишеш и една дума от статиите, които ти бяха възложени. Ако не ме устройваше да си седиш кротко на бюрото, още преди няколко седмици да съм те уволнил.
— Ще ти върна всяка стотинка, която съм получила, откак ти купи списанието — избухна тя. — Въпреки това нямаш правото да го четеш!
— Престани да съскаш и да драскаш като котка — посъветва я Рай развеселено. — Наистина го прочетох, така че вече нищо не можеш да направиш. Вместо това помисли конструктивно. Имаш един ръкопис с големи възможности, но и с някои неща за дооглаждане, и върху него трябва още доста да се поработи. Трябва ти място, където да работиш върху него, без да те безпокоят, и определено не ти трябва да се тревожиш за плащането на наема или купуването на храна.
— Защо не? Хиляди писатели се тревожат за такива неща.
— Ала на теб никога досега не ти се е налагало — възрази той. — През целия си живот си имала финансова сигурност и си свикнала с това. Сега вече няма да получаваш заплата, защото от вчера не си на работа, и това ще те притеснява, когато спестяванията ти започнат да се топят. Отнема доста време да се напише една книга и да се изкара на пазара. Дотогава ще си свършила парите.
— Аз не съм безпомощно дете и не се страхувам от работа — сопна се Сали.
— Знам, но защо да се тревожиш от всичко това, когато можеш да живееш тук, да работиш върху книгата си, без да трябва да спираш, и да си запазиш спестяванията?