Очите на любовта
- Автор: Дейвис Маги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Очите на любовта». Краткое содержание книги:
Фицгамлин не посмя да съобщи на краля какво още се говореше из града. По всичко личеше, че тамплиерите държаха момичето като пленница, а срутването на криптата — или на тайнствената зала за събрания — беше станало по време на церемония, на която бе присъствала и прорицателката.
Докато наблюдаваше мършавото лице на главния майстор над ръба на чашата си, Фицгамлин взе решение. Не харесваше особено норманските си сънародници; за неговия вкус те бяха твърде високомерни и се правеха на много тайнствени.
Трябваше да им даде да разберат, че дори за тях не е безопасно да се подиграват с краля на Шотландия. Вече беше сигурен, че момичето е скрито в манастира.
Затова щеше да издейства от краля претърсване на цялата резиденция, което да бъде извършено от личната кралска гвардия. Войниците щяха да дойдат под предлог, че трябва да прегледат старите цистерни и подземните водни канали — нищо чудно някои от тях да са се повредили при срутването на стените. Някой от кралската канцелария щеше да му набави стари карти на подземните съоръжения или просто да нарисува нови, ако такива не съществуваха.
Правният съветник скри усмивката си и изложи пред рицаря загрижеността си за канализацията. Сериозното, затворено лице на домакина се оцвети в тъмночервено, но той все пак успя да скрие раздразнението си.
— Никой никога не ни е претърсвал — извика тамплиерът и котката стреснато скочи от скута му. — Ние сме монаси, милорд съветнико, и това е свещена земя!
Фицгамлин кимна спокойно.
— Естествено вие имате право — потвърди той и вече не успя да задържи усмивката си. — Крал Уилям ще се постарае да ви намери подходящ временен подслон, сър. А що се отнася до религиозните ви възражения, ще помоля кралската гвардия да доведе не само работници, но и епископа на Единбург.
Едайн беше видяла главния майстор, придружен от изискано облечен господин, по всяка вероятност един от съветниците на краля, да минава през двора и да влиза в трапезарията. Скоро след това някой почука на вратата й.
Както винаги, беше заключена. Отвън се чу приглушеният глас на Асгард дьо ла Герш:
— Пристигна правният съветник на краля. Вероятно сте го видели през прозореца. Тамплиерите се опасяват, че крал Уилям ще изпрати някого да ви търси.
Едайн притисна буза към дъбовата врата.
— Защо сте тук? — пошушна тя. Наистина Асгард я беше изнесъл от залата за събрания, когато таванът се срути, но я върна в това помещение и я заключи. — Вие сте един от тях — продължи горчиво тя. — Кажете на тамплиерите да ме пуснат! Защо ме държат тук?
От другата страна на вратата последва мълчание. После гласът каза:
— Кълна се в честта си, мадмоазел, че няма да допусна да ви причинят още болка. В името на бога, вие нямате представа какво се върши тук, същински кошмар! Те се страхуват, че онова, което казахте, ще стане действителност, и в същото време са силно впечатлени от вас, макар че предсказахте собствената им гибел. Първо обаче искат да видят дали сте била права в твърдението си, че Уилям Лъвът ще умре. Знаят, че вие предизвикахте срутването на свода. Изпитаха силата ви на собствения си гръб.
Едайн се облегна с цялото си тяло на вратата.
— Не съм казала, че ще умре. — Гласът й пресекваше от отчаяние. — Видях ранен лъв, като в сън. Само това, разбирате ли? Накрая лъвът рухна пред краката ми. — Тя пое дълбоко въздух. — Велики боже, защо мислите, че аз съм виновна за срутването на тавана? Има ли ранени?
Асгард въздъхна.
— Скъпа моя, сега това не е важно. Снощи в резиденцията имаше събрание, на което се реши, че вие сте оракулът, който търсят от години, макар че предсказанието ви беше толкова мрачно. Затова искат да ви задържат при всички обстоятелства… ако не тук, някъде другаде. Някои предлагат дори да ви отведат в тамплиерската крепост в Париж, при великия майстор на ордена.
Едайн простена задавено.
— Да, това означава голяма опасност — потвърди мрачно Асгард. — Надявам се, разбирате, че бях длъжен да ви доведа тук. Аз съм се заклел да служа на своя майстор и не можех да ви дам на Уилям Лъва. Признавам големия си грях и ще остана виновен за вечни времена. Само да знаете как страдам! Ако знаехте какво направиха с онова момиче, което бяха нарочили за оракул преди вас, как я изпитваха и къде я държаха в плен!
— Тогава трябва да ми помогнете да избягам оттук. — Той беше прав да се обвинява, че я бе довел в тамплиерската резиденция, а не при краля. Още не можеше да му го прости. — Страх ме е от тамплиерите. Не разбирам какво искат от мен. Всичко, което казах и направих в криптата, беше фалшиво! Те ме принудиха да пия опиум. Сам чухте как го признаха.