За Япония — като за Япония

Ние доста дискусии бихме провели: редно ли е или не така да се зяносва интелектуалната енергия, така да се похабяват знания? И може би, бихме имали право. Но в Япония сметката е по-друга. Струва ми се, че и те имат своето право. И даже много повече от нас. Защото една такава качествена японка и друго качество япончета ще роди. Нея вече по друг начин ще я гледа не само бъдещият й съпруг и родителите му, самото японско общество ще гледа по друг начин вече и нейния бъдещ съпруг и неговите родители…

И все пак — колкото и да ражда по-други япончета, въпросът си остава: струва ли си толкова висока цена да плаща тъй пресметливото японско общество само за един оглед, само за един обществен престиж? Още повече, че цената не я плаща само бащата на момичето, което учи в частния университет, или пък в държавния — в крайна сметка плаща я целият архипелаг от острови…

Отговорът иа един такъв въпрос едва ли е еднозначен. А и навярно не съм аз първият, който се е сетил да го зададе. Едва ли е минал такъв въпрос и без да го докачи окото на японската морална и икономическа „Елка“. Не е Япония държавата, която ще си губи тъй скъпоценните момичета и тъй скъпоценното време за едно нашенско „на гол тумбак чифте пищови“… Тогава? Дали ще сбъркаме, ако накараме нашата българска еманципирана жена да спре за малко стана или крана, на който се е качила? Дали ще е по-грозна ако свалим от нея ватенката или вземем тежката кирка от ръцете й. И пак да се запитаме: тая прословута Япония спечелила ли е или е загубила, като е докарала еманципацията на своята жена само до средата — до брака, и е изпратила тази тъй високообразована японка да си гледа мъжа, да му налива саке, да му пере гащите, да му гали самочувствието, да му ражда япончета, да им мие дупенцата, да им глади кимонцата, да ги възпитава и образова, да ги учи на любов към красотата, реда и изяществото, на традиция и национална принадлежност в японския смисъл да ги учи? Ние като се сдобихме с пълна еманципация, като изпратихме нашите жени в канцелариите, като ги пръснахме по обектите на поредната петилетка, като ги изравнихме с мъжа във всяко едно отношение — дали добре постъпихме? Добре ли ни е или не, като научаваме, че една част от тях волю, а много често и неволю, преди да стигнат до работното си място минават през леглото на началника или директора? Добре ли е или не, че средно дневно и най-примерната и най-еманципираната съпруга отсъствува от семейството си между 9 и 11 часа, а бъдещият строител на социализма в това време стои сам в къщи и замеря от прозореца на апартамента врабчета или се чуди какъв друг золум да извърши? И като се върне у дома тази еманципирана майка, какво точно най-напред трябва да извърши, докато разбере душевното състояние на този бъдещ комсомолец, докато узнае колко цигари е изпушил днеска, докато надникне в тетрадките му и накрая скапана се довлече до леглото, нерядко сама удавена от цигарите, които е изпушила през деня, или от ядовете и нервите на работния ден — дали тя по-добре се чувствува? И най-важното: дали обществото ни се чувствува по-добре от пълното и триумфално шествие по нашите земи на уважаваната от всички ни еманципация?