Очите на дракона

— Не мога да откажа? — прошепнал Томас, Той се бил надигнал на лакти при ужасната новина на Флаг. Сега безсилно се стоварил обратно върху възглавниците си. — Не мога? Пак се чувствам слаб. Мисля, че треската ми се връща. Изпрати да повикат доктора. Може да имам нужда от пускане на кръв. Аз…

— Ти си добре — отсякъл Флаг и се изправил. — Натъпкал съм те с хубави лекарства, треската ти е минала и всичко, което ти трябва, за да се дооправиш, е малко свеж въздух. Но ако имаш нужда от лекар, за да ти каже същите неща, Томи — (Флаг допуснал в гласа му да се промъкне една съвсем лека нотка укор), — то можеш просто да дръпнеш звънеца.

Флаг посочил към шнура и леко се усмихнал. Усмивката му не била чак ужасно мила.

— Разбирам стремежа ти да се скриеш в леглото, но аз нямаше да съм ти приятел, ако не ти кажех, че всяко спасение, което ще намериш в леглото си или в опитите си да останеш болен, ще бъде фалшиво спасение.

— Фалшиво ли?

— Съветвам те да станеш и да започнеш усилено да си възвръщаш силите. До три дни ти предстои да бъдеш коронясан с всички кралски почести и церемонии. Да бъдеш отнесен с леглото между хората до платформата, където ще стои Пейна с короната и скиптъра, ще бъде унизителен начин за започване на кралската ти власт, но ако се стигне дотам, уверявам те, че те ще го направят. Кралствата без крал са неспокойни и Пейна има сериозното намерение, колкото е възможно по-скоро да те види коронясан.

Томас лежал на възглавниците и се опитвал да възприеме тази информация. Очите му били станали големи като на уплашен заек.

Флаг грабнал своя поръбен с червено плащ от леглото, преметнал го върху раменете си и закопчал златната му верижка около врата си. След това взел от ъгъла бастуна си със сребърна глава. Той го завъртял, прибрал го зад гърба си и направил голям поклон пред момчето. Плащът… шапката… бастунът… тези неща изплашили Томас. Тъкмо настъпил ужасния момент, когато се нуждаел от Флаг повече от всякога, а той изглеждал облечен като за… за…

Той изглежда облечен като за пътуване.

Паниката му от преди малко била само лека уплаха в сравнение със страшните ледени пръсти, които сграбчили в този миг сърцето на Томас.

— А сега, скъпи Томи, ти пожелавам добро здраве през целия ти живот, толкова радост, колкото сърцето ти може да издържи, дълго и успешно царуване… и сбогом!

Запътил се към вратата и действително вече започвал да мисли, че момчето е така изцяло парализирано в паниката си че той, Флаг, ще трябва да измисли някакъв стратегически ход сам да се върне край леглото на малкия глупак, когато Томас успял да каже една-единствена напрегната дума:

— Почакай!

Флаг се обърнал назад, с изражение на учтива загриженост върху лицето.

— Господарю мой?

— Къде… къде отиваш?

— Ами… — Флаг изглеждал изненадан, сякаш досега не му било хрумвало, че Томас изобщо може да се поинтересува. — Като начало — в Андуа. Те са големи моряци, както знаеш, а и отвъд Морето на утрешния ден има много земи, които никога не съм виждал. Понякога капитаните вземат по някой магьосник на борда за добър късмет — да призове вятър, ако корабът попадне в безветрие или да предсказва времето. Ако пък никой няма нужда от магьосник — е, не съм чак толкова млад, колкото бях, когато дойдох тук за първи път, но все още мога да поддържам права линия и да спускам платно, — Усмихнато Флаг изиграл тези действия, без да изпуска бастуна си.