Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Много си е добре! Можеш ли да го задържиш така? Ако се умориш, кажи ми.
— Ще ти кажа.
— Ще успееш ли да вдигнеш и още нещо? Ей този молив? Хайде, стига да можеш.
— Да, Джубал — и моливът се нареди до пепелника.
Щом бъдеше помолен, Майк прибавяше още предмети. Ан се върна, придърпа стол по-близо до бюрото и се загледа, без да продума. Дюк влезе, нарамил сгъваема стълба, озърна се небрежно през рамо, после се вторачи, но също не каза нищо, а разпъна стълбата. След малко Майк промърмори колебливо:
— Джубал, не се чувствам сигурен. Аз… — Пак затърси думата. — В тези неща съм пълен идиот.
— Не се преуморявай.
— Мога да помисля още нещо във въздуха, надявам се. — Едно преспапие се размърда… и десетината предмети се изръсиха на бюрото. Майк едва не заплака. — Джубал, безкрайно съжалявам.
Харшо го тупна по рамото.
— А би трябвало да си горд. Синко, ти направи нещо, което… — Джубал се опита да измисли сравнение, вече познато на Майк. — По-трудно е от връзването на обувки и доста по-добро от идеално салто и половина напред. Направи го, ами… „леко и с мерак“. Грокна ли?
Майк като че се изненада.
— Значи не трябва да се срамувам?
— Трябва да се гордееш.
— Да, Джубал — доволно каза Смит. — Гордея се.
— Хубаво. Майк, аз не мога да вдигна дори един пепелник, без да го хвана с ръка.
Смет се стъписа.
— Не можеш?
— Точно така. Ти дали ще можеш да ме научиш?
— Да, Джубал. Ти… — Майк се смути. — Отново нямам думите. Ще чета и пак ще чета, докато намеря тези думи. И тогава ще те науча, братко.
— Е, недей да се напъваш прекалено.
— Моля?
— Майк, да не останеш разочарован, ако не намериш тези думи. Може и да липсват в английския език.
Смит обмисли и реши.
— Значи ще науча своя брат на езика на моето гнездо.
— Май си закъснял с половин век.
— Сбърках ли?
— О, не, в никакъв случай. Но защо не започнеш да учиш Джил на своя език?
— От него ме боли гърлото — оплака се тя.
— Прави си гаргара с разтворен аспирин — посъветва я Джубал. — Сестра, това беше твърде жалко оправдание. Вече си назначена за научен сътрудник по марсианска лингвистика… което не изключва други задължения при необходимост. Ан, впиши я във ведомостта и не забравяй данъчните облекчения.
— Тя отдавна помага в кухнята. Да я назнача ли със задна дата?
— Не ми досаждай с подробности — сви рамене той.
— Но аз не вярвам, че ще мога да науча марсианския! — възпротиви се Джил.
— Можеш поне да се опиташ.
— Само че…
— А кой ми приказваше за „благодарност“? Е, приемаш ли работата?
Джил си прехапа устните.
— Приемам. Да… шефе.
Смит докосна стеснително ръката й.
— Джил… ще те науча.
Тя погали ръката му.
— Благодаря, Майк. — Вторачи се в Харшо. — Ще взема да го науча напук на тебе!
Джубал се ухили насреща й.
— Да, гроквам подбудите ти. Значи ще го научиш. Майк, а още на какво си способен, което не ни е по силите?
— Не знам — озадачено отвърна Смит.
— Че как да ти отговори — възмути се Джил, — като не е наясно ние какво можем?
— Хъм… вярно. Ан, промени длъжността й на „сътрудник по марсианска лингвистика, култура и умения“. Джил, докато изучаваш техния език, непременно ще се натъкваш на разлики, огромни разлики. Искам веднага да ми казваш какво си открила. Майк, ако и ти забележиш, че не можем да правим нещо, което ти можеш, кажи ми.
— Ще ти казвам, Джубал. Какви ще бъдат тези неща?
— Сега не знам. Като това, което направи току-що… и като оставането под вода неопределено време. Ха… Дюк!
— Шефе, зает съм с касетите.
— Но устата ти е свободна, нали? Забелязах, че водата в басейна е помътняла.
— Довечера ще сипя нещо за утаяване, а утре сутринта ще изсмуча какво падне на дъното.
— А пробите какво показват?
— Всичко е наред, можеш и да пиеш от тая вода. Само изглежда мръсна.
— Нека си остане така. Ще ти кажа кога искам да я почистиш.
— Ама, шефе, на никой не му е приятно да плува в мътилка.
— Капризните да не скачат в басейна. Стига приказки, Дюк. Готови ли са касетите?
— Ей сега.
— Добре. Майк, ти знаеш ли какво е пистолет?
— Пистолетът — старателно започна Смит, — е вид оръжие, изхвърлящо куршуми чрез разширяване на газовете от някакво взривно вещество, като например барут. Състои се от цев, отворена в единия край, а в другия има и…
— Ясно, ясно. Грокна ли това?
— Не съм сигурен.
— А виждал ли си пистолет?
— Не знам.
— Как да не си виждал! — обади се Джил. — Майк, припомни си онази стая с трева вместо под… но не се вълнувай! Единият мъж ме удари.