Документът на Матлок
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
Шофьорът явно беше объркан. Намали и започна да се вглежда в десетките автомобили. Внезапно зад него друга кола започна да му клаксонира. Шофьорът й беше нетърпелив, а кафявата кола му препречваше пътя. Кафявата неохотно даде газ, но преди да отмине, шофьорът й обърна глава и Матлок, който се намираше точно срещу него, го позна.
Беше полицаят. Същият, който дойде в разрушения му апартамент след епизода у Бийсън. Същият, който закри лицето си с пешкира и изтича по коридора на спортния клуб преди два дни.
„Съвпадение“, каза тогава Грийнбърг.
Матлок се обърка. И се уплаши.
Цивилният полицай подкара колебливо колата към изхода на паркинга, като очевидно още го търсеше. Матлок видя как колата му се влива в потока на движението и отминава.
Агенцията „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ приличаше повече на процъфтяваща застрахователна компания, отколкото на бюро за частни разследвания. Мебелировката беше в тежък колониален стил, тапетите — в меки тонове, на ивици. Над лъскавите месингови настолни лампи висяха скъпи ловни гравюри. Непосредственото впечатление беше за сила, жизненост и финансова сигурност. Защо не? — мислеше Матлок, седнал в чакалнята на двуместното канапе в ранноамерикански стил. При триста долара на ден от клиент „Блакстоун Секюрити Инкорпорейтид“ сигурно бе в състояние да конкурира по съотношението капиталовложения — печалба застрахователния гигант „Пруденшъл“.
Когато най-сетне го въведоха в кабинета, Майкъл Блакстоун стана от стола и заобиколи бюрото от черешово дърво, за да се ръкува с него. Блакстоун беше нисък, набит, петдесет и няколко годишен мъж, елегантно облечен. Личеше, че е деен и непреклонен по характер.
— Добър ден — каза. — Надявам се, че не сте дошли само заради книжата. Те могат и да почакат. Вярно е, че ние работим седем дни в седмицата, но не очакваме същото и от другите.
— И без това имам работа в Хартфорд, не съм дошъл само за това!
— Седнете, седнете. Ще пиете ли нещо?
— Не, благодаря. — Матлок се отпусна в огромното тапицирано с черна кожа кресло. Такива имаше вече само в най-старите и почитани мъжки клубове. Блакстоун седна отново зад бюрото си. — Всъщност аз доста бързам. Бих желал да подпиша договора, да ви платя и да тичам по-нататък.
— Разбира се. Документите са готови. — Блакстоун взе една папка от бюрото си и се усмихна. — Както споменах и по телефона, бихме искали да ни отговорите на няколко въпроса. Извън онова, което ни инструктирахте. По този начин ще изпълним по-добре разпорежданията ви. Няма да ви задържа дълго.
Матлок не се изненада. Това бе причината, поради която искаше да се срещне с Блакстоун. Предположи, че след като той разбере за какво става дума, ще може да му помогне. Може би неохотно, но все пак, ако предложеше и допълнително възнаграждение… Затова искаше да се срещне с Блакстоун на четири очи. Ако успееше да го купи, щеше да спечели доста време.
— Ще ви отговоря на каквото мога. Както вече сте разбрали, момичето беше премазано от бой.
— Да, знаем. Озадачава ни обаче защо никой не иска да ни каже каква е причината за побоя. Никого не бият просто така, за нищо. Е, случва се, но полицията се справя добре и от нас няма нужда… Явно знаете нещо, което на полицията не е известно.
— Да, така е.
— Тогава защо не им го кажете? Защо наемате нас? Местната полиция охотно ще осигури охрана, ако за това има уважителна причина, и ще ви излезе далеч по-евтино.
— Говорите така, сякаш се отказвате от сделката.
— И често го правим — усмихна се Блакстоун. — Но ви уверявам, че винаги без удоволствие.
— Тогава защо…
— Вие не сте случаен клиент — прекъсна го Блакстоун. — Син сте на много уважаван и известен човек. Искаме да знаете, че имате и друг избор. Ние така разсъждаваме.
— Откровен сте. Ценя това. С други думи, внимавате да не пострада доброто ви име.
— Правилно сте ме разбрали.
— Добре. И аз се грижа за своето добро име. Само че не става дума за него, а за момичето. За мис Балантайн. Най-просто казано, тя прояви лош вкус при избора на приятелите си. Интелигентно момиче е, с бъдеще, но за жалост интелигентността й не се… разпростира и в други области.
Матлок умишлено млъкна, извади пакет цигари и бавно запали една. Паузата подействува. Блакстоун заговори: