Пристъп

Само за секунди Даниел изтри писмото, както двамата със Стефани бяха изтрили и предишните съобщения от сенатора. Бяха решили да оставят колкото е възможно по-малко писмени свидетелства по случая. Когато свърши, той вдигна поглед към нея.

— Ашли Бътлър изпълни своята част от задълженията.

Стефани кимна с глава.

— Впечатлена съм. Започвам наистина да се вълнувам. Случаят възбужда международна интрига.

— Кога ще бъдеш готова да тръгнеш? Италианската въздушна компания Alitalia има редовни полети до Рим всяка вечер с връзка за Торино. Не забравяй, че трябва да си вземеш багаж за цял месец.

— Багажът не е проблем — отвърна Стефани. — Но имам две важни задачи: мама и посявката от тъканта на Бътлър. Както вече ти казах, трябва да прекарам известно време с майка ми. Освен това искам да наблюдавам заложената култура дотогава, докато Питър ще е в състояние да я поеме.

— Колко време ти е нужно за културата?

— Не много. Така, както се развива досега, вероятно утре сутринта ще мога да я оставя в задоволително състояние. Искам само да се уверя, че се е образувал истински пласт. После Питър ще я наблюдава и ще поддържа ниската температура в колбата. Възнамерявам, когато сме готови, да я пренеса до Насо в контейнер с течен азот. Част от културата ще оставим тук, в случай, че по-късно ни потрябва.

— Да гледаме по-оптимистично — отвърна Даниел. — Ами майка ти?

— Утре мога да прекарам няколко часа през деня с нея. В неделя винаги си е у дома и готви.

— Това означава, че би могла да отпътуваш още утре вечер?

— Да, ако тази вечер си приготвя куфарите.

— Тогава да се връщаме в апартамента.

Стефани отиде в лабораторията, за да си вземе лаптопа и палтото. След като се увери, че Питър ще бъде сутринта тук, за да обсъдят грижите за посявката на Бътлър, тя се върна в приемната. Даниел вече беше отворил външната врата.

— Господи, колко си се разбързал! — забеляза Стефани.

Обикновено трябваше да го чака. Колчем тръгнеха за някъде, той все имаше нещо да свърши в последния момент.

— Наближава четири и не искам да се извиняваш с мен, задето не си могла да се приготвиш за полета утре вечер. Като си помисля само колко време ти отне да си събереш багажа за пътуването ни до Вашингтон за две нощи, не знам как ще смогнеш да се приготвиш за цял месец! Сигурен съм, че няма да стане толкова бързо, колкото смяташ.