Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Карибска мистерия
Карибска мистерия - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Карибска мистерия

Электронная книга - «Карибска мистерия». Краткое содержание книги:

Мис Марпъл се наслаждава на топлите слънчеви лъчи и слуша разказите на бивш военен за лов на слонове, за скандали и убийства.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 69
Перейти на страницу:

— Това не е ли прекалено? Не е ли преувеличено, Ивлин?

— Не мисля. Винаги смятаме, че хората са такива, каквото са в нашите представи.

— Аз те познавам много добре — каза той тихо.

— Ти си мислиш така.

— Не, сигурен съм. — И добави: — И ти си сигурна за мен.

Ивлин го погледна и отново се обърна към леглото.

Тя улови Моли за раменете и я разтърси.

— Може би трябва да направя нещо, но е най-добре да изчакаме доктор Греъм… Струва ми се, че вече го чувам.

II.

— Ще се оправи — каза доктор Греъм, избърса челото си с носната си кърпа и въздъхна с облекчение.

— Мислите ли, че вече е вън от опасност? — попита Тим угрижено.

— Да, да. Повикахте ме навреме. Но и без това ми се струва, че не е поела смъртоносна доза. След ден-два ще се възстанови напълно, но дотогава ще преживее доста мъчителни часове.

Той вдигна празния флакон и попита:

— Кой и предписа това?

— Един лекар в Ню Йорк. Не можеше да спи добре.

— Да, да. Зная, че ние лекарите напоследък предписваме подобни лекарства с лека ръка. Вече никой не препоръчва на младите жени, който не могат да спят, да броят овце или да станат и да изядат една бисквита, да напишат едно-две писма и след това да си легнат отново. Сега всички искат да се излекуват на минутата. Понякога е жалко, че даваме такива лекарства. Човек трябва да се научи да приема нещата от живота такива, каквито са. Много е лесно да напъхаш залъгалка в устата на бебето, за да го накараш да млъкне. Само че това не може да продължава цял живот. — Той се усмихна. — Обзалагам се, че ако попитате мис Марпъл какво прави, когато не може да заспи, ще ви отговори, че брои овце, които влизат в кошара.

Той се обърна отново към леглото, където лежеше Моли. Тя се размърда и отвори очи. Погледна околните без интерес и сякаш не ги позна. Доктор Греъм пое ръката й.

— Е, мила моя, какво искаше да направиш със себе си?

Моли примигна, но не отговори.

— Защо го направи, Моли? Защо? Кажи ми защо го направи? — Тим пое другата й ръка.

Очите й все още не помръдваха. Но погледът й сякаш се беше спрял на някого, може би на Ивлин Хилингдън. Може би в него дори имаше някакъв въпрос, но беше трудно да се разбере.

— Тим дойде да ме вземе — каза тя.

Погледът й се спря на Тим, след това се премести към доктор Греъм.

— Вече всичко е наред — каза докторът. — Ще се възстановиш. Но не го прави отново.

— Тя не е искала да го направи — намеси се Тим тихо. — Сигурен съм, че не е искала да го направи. Просто е искала да поспи хубаво през нощта. Може би хапчетата не са й подействали веднага и е взела още. Така ли е, Моли?

Тя поклати глава отрицателно — много леко.

— Искаш да кажеш… Че си ги взела нарочно? — възкликна Тим.

— Да — отговори тя.

— Но защо? Защо, Моли? Клепачите й трепнаха.

— Боях се — прошепна тя едва чуто.

— Боеше се? От какво?

Но клепачите й се затвориха.

— По-добре е да не я безпокоим — каза доктор Греъм.

Тим продължи да настоява:

— От какво се боеше? От полицията? Защото ти задаваха въпроси и те тревожеха? Не се учудвам. Всеки може да се изплаши. Никой и за миг не си помисля, че… — той млъкна внезапно.

— Искам да спя — каза Моли тихо.

— Това е най-доброто за теб — съгласи се доктор Греъм.

Той отиде до вратата, а другите го последваха.

— Ще спи добре — каза доктор Греъм.

— Трябва ли да правя нещо? — попита Тим. Видът му беше разтревожен, както можеше да се очаква в подобен случай.

— Мога да остана при нея, ако искаш — предложи Ивлин угрижено.

— О, не. Няма нужда, ще се справя сам — отговори Тим.

Ивлин се върна до леглото и попита:

— Искаш ли да остана при теб, Моли?

Моли отвори отново очи и прошепна:

— Не, не.

И след малко добави:

— Само Тим.

Тим се върна и седна край леглото.

— Аз съм тук, Моли — каза той и пое ръката й. — Сега искам да заспиш. Няма да те оставя сама.

Тя въздъхна едва чуто и затвори очи. Докторът спря пред бунгалото и изчака Едуард и Ивлин.

— Сигурен ли сте, че не мога да помогна с нищо повече? — попита Ивлин.

— Не, няма с какво. Благодаря ви мисис Хилингдън. Съпругът й ще се справи засега… Но може би утре… Той ще е зает в хотела и ще е добре да има някой при нея.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)