Скарпета

Започна да се придвижва из представянето и този път Бъргър не я прекъсна.

— Мокро съзнание — това е друг жаргонен израз, който не знаеш — каза Луси. — Това е начинът, по който нашият мозък разпознава гласове, лица, предмети, определя тяхното местоположение в контекст, който е важен, разкриващ, поучителен, предсказуем и мога да кажа, че ти изобщо не гледаш и не слушаш това, което ти казвам.

Вдигна ръце от клавиатурата и загледа изпитателно Бъргър, сякаш тя беше въпрос, който се нуждае от отговор.

— Онова, което искам от теб, е нещо просто — каза Бъргър. — Да прегледаш имейлите и всички файлове, да възстановиш всички изтрити, да разпознаеш и най-слабия модел, който би могъл да ни каже кой, какво, кога, къде. Ако е била убита от човек, когото познава, вероятността вътре да има нещо е голяма. — И кимна към опакованите доказателства върху масата до вратата. — Дори ако убийството е извършено от непознат, може да има нещо, което тя някъде споменава и което може да ни подскаже следа къде може да се е срещнала с него или той с нея. Знаеш как става. Детектив си от повече години, на колкото си.

— Е, не е точно така.

Бъргър се изправи и каза:

— Ще ти направя разписка за машините. Как стигна тук?

— След като нямате хеликоптерна площадка, взех такси.

Луси беше затворила вратата на кабинета, когато влезе. Сега стояха пред нея.

— Предположих, че някой от твоите хора ще ме закара обратно във Вилидж и ще ме качи по стълбите право в моя кабинет — каза Луси. — Ще подпиша всички нужни документи. Проформа, за да се запази веригата на доказателствата. Всичко това научих в самотата на полицейската школа.

— Ще се погрижа за формалностите — каза Бъргър, обади се по телефона и когато затвори, добави: — Остава ние двете да обсъдим още нещо.

Луси се облегна на вратата, с ръце в джобовете на джинсите.

— Нека отгатна. Клюкарската колонка. Много постно програмиране, бих добавила. Вярваш ли в Златното правило? Не прави на другите онова, което…

— Не говоря точно за „Готам те пипна!“ — отговори Бъргър. — Но тя повдига важен въпрос, за който трябва да говоря с теб. Марино работи за мен. Приемам за даденост, че можеш и ще се справиш с това.

Луси си облече якето.

— Имам нужда от уверението ти — настоя Бъргър.

— И ми казваш това сега?

— До ранния следобед не знаех, че има причина да провеждам този разговор. Дотогава вече се бяхме уговорили да се видим. Такава е технологията на нещата. Затова повдигам въпроса точно сега.

— Надявам се, че ще проверяваш другите си кандидати за работа по-добре, отколкото си проверила него — подхвърли Луси.