Деветте дракона

— Съжалявам. С какво мога да помогна?

— Можеш да ми разкажеш за регистрирането.

На Чу му трябваше известно време, докато превключи от темата за похищението на регистрирането на Чан в лосанджелиския следствен арест.

— Няма нищо особено за разказване. Той така и не обели дума. Изсумтя няколко пъти и толкова. Вкараха го в самостоятелна килия и се надявам, че ще си остане там до понеделник.

— Определено. Обадил ли се е на адвокат?

— Щяха да му предоставят достъп до телефон в килията. Тъй че не съм сигурен, но предполагам, че се е обадил.

— Ясно.

Бош просто опипваше на сляпо в търсене на нещо, което да го насочи нанякъде и да вдигне адреналина му.

— Получихме разрешението за обиск — осведоми по-младия детектив той. — Обаче нито в телефона, нито в куфара нямаше нищо, което да ни е от помощ. В една от обувките му беше скрита визитка. Едната страна е на английски, другата на китайски. Искам да видиш дали са еднакви. Знам, че не четеш китайски, но ако пратя копието по факса в ЗБАБ, ще намериш ли някой да го погледне?

— Да, Хари, само че побързай. Колегите сигурно вече се разотиват.

Бош си погледна часовника — четири и половина в петък следобед. Полицейските отдели бързо се превръщаха в призрачни градове.

Той затвори телефона, излезе от кабинката си и се насочи към копирния център в отсрещния край на помещението.

Четири и половина. След шест часа трябваше да е на летището. Знаеше, че щом се качи на самолета, следствието ще спре. През следващите над четиринайсет часа на полета и с дъщеря му, и със случая щяха да продължават да се случват разни неща, ала той щеше да е в състояние на стаза. Като космически пътешественик от филмите, потънал в хибернация по време на дългото завръщане от мисия.

Знаеше, че не може да се качи на самолета без нищо. Трябваше да направи прелом в следствието.

След като прати визитката по факса в Звеното за борба с азиатския бандитизъм, Бош се върна на работното си място. Беше оставил мобилния си телефон на бюрото и видя, че се е обаждала бившата му жена. Нямаше оставено съобщение. Той набра номера й.

— Откри ли нещо? — попита Хари.

— Проведох много дълги разговори с две приятелки на Мади. Тоя път бяха откровени.

— С Хъ ли?

— Не, не с Хъ. Не знам нито цялото й име, нито телефонния й номер. Не ги знаеха и другите момичета.

— Какво ти казаха?

— Че Хъ и брат й не били от училището. Запознали се с тях в мола, обаче дори не били от Хепи Вали.

— Знаят ли откъде са?

— Не, обаче знаеха, че не са тукашни. Мади изглежда много се сближила с Хъ и така се появил братът. Всичко това се развива през последния месец. Всъщност, откакто се върна от гостуването си при тебе. И двете момичета казаха, че донякъде се дистанцирала от тях.

— Как се казва братът?

— Разбрах само, че го наричали Куик. Хъ го представила така, но също като със сестрата, момичетата не научили фамилното му име.