Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник». Краткое содержание книги:
— Точно така — кимна сериозно адвокатът.
— Технически погледнато, това също е възможно — рече полицаят. — Но практически ми се струва почти изключено…
— Да преминем на дневника, който сте конфискували от пощата — рече с въздишка Мейсън. — Открихте ли нещо важно в него?
— Много неща.
— Свързани с обвиняемата?
— Да. На две места покойната отбелязва, че е получила известни суми от Елън Адеър. След което добавя, че получаването на пари от тази жена става все по-трудно…
— Нямам повече въпроси — рязко приключи с разпита Мейсън.
— Призовавам свидетелката Максин Едфийлд — изправи се Дилън.
— С каква цел, господин прокурор? — попита съдията Елуел.
— За да изясним мотивите за извършеното престъпление, ваша чест.
— Много добре — кимна съдията. — Ще я изслушаме. Но както вие сам споменахте, това е само предварително съдебно заседание, на което трябва да решим дали е извършено престъпление и дали това престъпление е свързано с присъстващата тук заподозряна… В момента не става въпрос за обосноваване на обвинението пред съдебните заседатели и по тази причина смятам, че изпращането на дневника по пощата на адреса на заподозряната е достатъчно основание за наличието на умисъл. Това заедно с открития в колата й револвер е напълно достатъчно за завеждането на съдебно дело.
— Моля съдът да изслуша и контрааргументите на защитата — изправи се Мейсън.
— Не виждам какъв смисъл има това — поклати глава съдията Елуел. — На този етап не се занимаваме с достоверността на свидетелските показания. Законът гласи, че трябва да приема аргументите на обвинението, стига те да съдържат достатъчно основание за възбуждане на съдебно преследване.
— Означава ли това, че губя възможността да изложа своите аргументи?
— Разбира се, че не — малко ядосано отвърна съдията. — Просто се опитвам да ви подскажа, че в този момент аргументацията ви ще се окаже преждевременна и само ще удължи времето на предварителното съдебно дирене. След като господин прокурорът смята, че поредната му свидетелка ще хвърли светлина върху мотивите, нека я чуем… Държа да подчертая, че не очаквам цялостен обвинителен акт. Моля, господин прокурор… Как беше името на тази свидетелка?
— Максин Едфийлд.
— Много добре. Моля, започвайте…
Максин Едфийлд изглеждаше като човек, който изгаря от нетърпение да разкаже всичко, което знае. Едва изчакала първия въпрос на прокурора, тя се впусна в многословни обяснения.
— Познавате ли заподозряната Елън Адеър? — попита Дилън. — Откога я познавате?
— Познавам заподозряната — отвърна Максин. — Сега се нарича Елън Адеър, но истинското й име е Елън Калвърт. Преди време бяхме много близки и аз знаех, че се среща с един мъж на име Хармън Хаслет. Той беше син на Езекия Хаслет — основател и собственик на кловървилската „Компания за пружини и ресори“. По онова време тя поддържаше интимни отношения с младия Хаслет и когато той охладня към нея, реши да го изнудва с фалшива бременност…
— Почакайте малко! — намеси се съдията Елуел. — Мисля, че ще е по-добре да се придържаме към системата на въпроси и отговори, защото само по този начин ще може да участва и защитата…
— Нека говори, ваша чест — обади се Мейсън. — Когато му дойде времето, аз ще си задам въпросите. Вече съм чувал тази история, но нямам нищо против да я чуя отново, стига това да ускори работата на съда…
— Струва ми се, че в нея има доста клюки — поклати глава Елуел.
— Няма никакви клюки! — сопна се Максин Едфийлд. — Всичко това съм го чула от собствената й уста. Тя искаше да принуди Хаслет да се ожени за нея и обсъди всичките си стъпки с мен!
— Обсъди ли ги? — попита прокурорът Дилън.
— Да — потвърди свидетелката. — Сподели с мен за намерението си да му каже, че е бременна и с помощта на този древен номер да върже Хаслет.
— Каза ви го директно, така ли?
— Точно така.
— Но номерът не мина и Хаслет не се ожени за нея?
— Да. Хаслет сигурно щеше да се върже, но в компанията имаше един човек за специални мисии. Казва се Гарланд и в момента се намира в съдебната зала. Този господин изпрати на Елън хиляда долара в банкноти по сто и тя…
— Почакайте малко — прекъсна я Дилън. — Вие не можете да бъдете сигурна, че е станало именно така…
— Но зная, че тя получи хиляда долара точно когато младият Хаслет ненадейно замина за Европа. Остана сама, с разбити илюзии, но с хиляда долара в брой. След което се премести да живее на друго място и започна живота си отначало.